Георги Гьоков: Здравната система е труднодостъпна за българите. До кога?

Закриването на общинското здравеопазване  е сериозна предпоставка за задълбочаване на неравенствата

Когато говорим за здравеопазване ключовата дума трябва да е „пациент”. Дали така е в българското здравеопазване? Отговорът е категорично – НЕ! – при нас ключовата дума е „пари”, а този подход води до криза в достъпа до здравно обслужване.” Така коментира в социалната мрежа депутатът Георги Гьоков, член на парламентарната комисия по здравеопазване и зам.-председател на социалната комисия, темата “Стратегия за запазване и развитие на общинските болници”, ден след разискванията в НС.

По думите му на теория „болничната помощ” е нормативно достъпна за всички здравноосигурени лица, като дори те имат свободата да избират в кое лечебно заведение, с договор с НЗОК, на територията на цялата страна, да се лекуват. „На практика обаче в повечето случаи този избор е сведен до общинската болница, поради липса на средства да се стигне до по-големите и по-технологичните болници. В една държава, в коятоповече от 1/3 от населението живее в крайна бедност и социално изключване, да говориш за избор на лечебно заведение е цинизъм. И трябва да признаем, че днес българската здравна система е по-малко солидарна, по-малко справедлива и по-трудно достъпна за българските граждани, в сравнение със здравеопазването преди началото на промените.”, пише депутатът.

В профила си във Фейсбук депутатът излага своята гледна точка по темата:

Днес здравеопазването, и в частност болничната помощ, се развива на база на взаимно изключващи се принципи в голяма степен формирани и следвани от ГЕРБ по време на 8 годишното им управление:

Първи принцип: Заради надвишаване на някакви средноевропейските критерии трябва да се закриват болнични легла и обществени болници (най-често общински);

Втори принцип: Непрекъснато трябва да се откриват нови и нови частни болници и то само в големите градове, без каквато и да е необходимост, само в угода на едрия капитал;

Трети принцип: Всички, най-вече частните, ще са накачени на „яслата” на НЗОК.

При такива действия няма как да не се стигне до разграждане на обществената болнична система за сметка на частния сектор. И първите, които усещат това, са общинските болници и техните пациенти, обикновено тези, които нямат достъп до друго лечение. 

Пазарните механизми в здравеопазването доведоха до пазарна джунгла, в която всички субекти, които предоставят здравни услуги са го обърнали на печалбарство, а болният човек – пациентът е изгубен.

Частният сектор търси печалбата, на всяка цена, без оглед на това, че здравеопазването е социална функция и живота и здравето са право, не само на тези с многото пари, а на всички.

И напук на това, че уж сме социална държава и трябва да осигуряваме равен достъп до здравни услуги, структурата на българската здравна система се определя не от реалните потребности на населението от медицинска помощ, а от пазарни механизми. Как иначе да си обясним, че и до момента нямаме адекватно разработена здравна карта?! 

Етикети: