Специално послание по повод 24 май Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост отправи Иван Гранитски, поет, редактор, критик, публицист, издател и обществен деец, духовно свързан със Стара Загора.
СВЕТЛИНАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ БУКВИ
Светлината свети в мрака и мракът не я обзе – провъзгласява Евангелистът. Разбира се, става дума за светлината на Словото, светлината на Буквите, които са живото въплъщение на Божия промисъл и онази нетленна субстанция, определяща върховенството на Разума над небулозата на Хаоса. Почти 1200 години вече светлината на Кирилометодиевските букви озарява героичното, но и изпълнено с трагични превратности българско историческо битие. Неслучайно братята Кирил и Методий са канонизирани за светци. Със създаването на българската азбука те извършват наистина чутовен подвиг. Не само разрушават триезичната догма, която дотогава властва над цивилизования свят и разрешава богослуженията само на еврейски, гръцки и латински, но и полагат непоклатимите основи на славянската цивилизация, чийто стожер е именно българската държава.
Двеста години византийско присъствие и петстотин години османско робство е време, през което няма официална държава, няма армия, няма национални институции. Но именно благодарение на неугасимата и лъчеструйна духовна светлина на българските букви оцелява народността и не само оцелява, но постоянно се възражда из пепелищата на трагичните исторически изпитни. Така днес България с непроменено име в продължение на почти 1400 години е част от стара Европа, както и наследник и преносител на посланията на няколко велики други цивилизации – тракийската, античната гръцка, византийската, прабългарската, славянската.
Затова е обясним възторгът, който струи от очите на милите български дечица, когато на 24 май с китки в ръце жужат в училищните дворове, чуруликат закачливи и изпълнени с невинност и простодушност слова, които носят древната енергия на любовта, милосърдието, добротворството, разбирателството, себеотрицанието, жертвоготовността.
Няма голям български писател от Възраждането насам, който да не е изричал думи на свещен трепет и преклонение пред значението и величието на празника на българските равноапостоли. Но като че ли патриархът на българската литература Иван Вазов е казал най-истинските, най-затрогващите, най-проникновените думи по този повод:
„Празникът на българските училища и на българския народ!
Какви трепети тоя ден възбужда във всяка българска душа, каква зариста, чиста, мила радост лъхва въз нас от тоя майски ден, заедно с миризмите на люлеките и на здравеца!
Има някаква великденска тържественост в тоя ден, светъл и благодатен. Защото и 24 май (11 май стар стил) е един Великден, Великден на духа и на просветата, на възкресението на новите надежди и през векове заспалите сили на един народ, лишен от велики традиции и жаден за тях“.
Днес, когато не само любимото отечество преживява трудни моменти, но и светът ври и кипи около нас, когато омразата, разделението, злочинствата и нескончаемите плебейщини разтерзават всяко честно българско сърце, а и огнедишащото сърце на нацията, повече от всякога ни е нужно да се потопим в магията и значението на този най-светъл български празник. Ако четем внимателно и задълбочено посланията, които ни отправят светите равноапостоли Кирил и Методий, не само ще рецитираме и пеем величествените слова на химна, създадени от Стоян Михайловски:
„Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!“
но в душите си постоянно ще повтаряме:
„Бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил“
Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!“
Малко са градовете в България, за които този най-светъл български празник е не само формално честване на една дата, а и съдбовно събитие, което обхваща и завладява жителите на целия град, както е със Стара Загора. Тази година тържествено градът отбелязва 160 години от първото честване на празника. И това е отново повод старозагорци да се преизпълнят с чувството на гордост и достойнство заради великото си историческо минало – град с над 8000-годишна история, град на поетите и на изкуствата, който неслучайно през последните години редица умни български творци определят като духовното сърце на нацията. Нека тук добавим и прекрасната идея с дефилирането на старозагорци пред целия град, носейки тържествено тристаметровия българския флаг по случай 3 март и безчетните културни и просветни инициативи (театрални спектакли, оперни постановки, концерти, премиери на книги, изложби, научни дискусии, фестивали, богата музейна програма, пърформанси, и пр., и пр.), както и специалната програма на общината за модерното развитие на образователната система в града… всичко това несъмнено откроява Стара Загора над всички останали български градове.
И, слава богу, ръководството на общината е приело това като висш приоритет в дейността си – като стратегии, ценности, цели и дългосрочни задачи и програми.
Светлината на българските букви, така чудодейно сътворени и промислени за хилядолетен живот от златозарните Кирил и Методий, въплъщава всъщност духовния хемоглобин на нашата нация, защитава и съхранява националната идентичност и неповторима специфика, осигурява живот на едно племе, дарено с изключителни добродетели и качества. Ако позволим тази светлина да помръкне, значи всичко е загубено.
Да пребъде делото на светите братя равноапостоли!
Да живей Стара Загора!
Да живей Отечеството!
