На 04.10.2018 г. от 18:00 ч. в залите на Художествената галерия в Стара Загора се открива изложбата „Георги Велчев (1891 – 1955) – класик на морския пейзаж“.
В експозицията са представени 60 художествени произведения на Георги Велчев, рисувани в периода между 20-те и 40-те години на XX в . Творбите са собственост на Художествен музей „Георги Велчев“, филиал на Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна.
Доминиращ в тях е жанрът на пейзажа – ранни импресии от Парижките паркове – Булонската гора и парка Монсо, Северното Черноморие – Калиакра и Тюленово, където се намира емблематичната скална арка и южното Черноморие – Созопол и остров Свети Иван. Българските възрожденски градове са представени с пейзажи от Жеравна, Карлово и Тревненския Балкан.
Произведенията, рисувани в Мюнхен и в художническата колония Ворпсведе са в жанровете на автопортрета и портрета. Картините от този период, изпълнени в гвашова техника кореспондират с европейския модернизъм. В тях се открива влиянието на постимпресионизма, поантилизма и символизма, формирани в ателието на Пиер Бонар, където Велчев се е обучавал по време на престоя си във Франция. Похватите на експресионистичната естетика усвоени в Германия се откриват в серията автопортрети на художника и в картини изобразяващи смъртта, мотив характерен за следвоенното изкуство. Творчеството на Велчев от този ранен период – 20-те и 30-те години на XX в. привнася елементите на модерното, за да успореди художествените и интелектуалните процеси в България и Европа.
Още през 1923 г. в статията Нашата живопис и новите веения, посветена на проблемите на изкуството, Велчев настоява за създаване на „наше родно, самобитно изкуство“. Това е причината след завръщането си в България през 1931 г. да се насочи към жанра на маринистиката, изобразявайки мотиви от родното Черноморие. Рисува срещата на морето със скалите, водната стихия и морските вълни, създавайки великолепни образци в този жанр.
Георги Велчев е роден през 1891 г. във Варна. Постъпва в Държавното художествено-индустриално училище в София през 1910 г., където се обучава при Иван Мърквичка и Стефан Иванов. Прекъсва следването си два пъти във връзка със започналите войни. По време на Първата световна война (1915 – 1918) той става военен художник в щаба на Първа армия: пленен е и откаран във Франция. След войната, през 1920 г., завършва следването си.
От 1920 до 1922 г. Велчев живее в Париж. През 1923 г. той пребивава в Германия – в Мюнхен, Берлин и Бремен. Има добре приети изложби в Карлсруе и Висбаден, рисува в планините на Тирол, посещава и Италия. Поканен е от известния символист и експресионист Хайнрих Фогелер в знаменитата художническа колония във Ворпсведе край Бремен.
От 1924 до 1931 г. пребивава в Ню Йорк. Носталгията го принуждава да се върне в България. По пътя към Европа посещава Австралия и Китай. Завръщайки се в родния си град се превръща във влиятелна културна фигура в художествените среди. Подържа приятелство с маринистите Марио Жеков и Христо Каварналиев. Умира през 1955 г.
След смъртта му неговите брат и сестра даряват родния му дом на Община Варна, който е превърнат в музей представящ художественото наследство на този голям български творец.
