Климатични промени

Средната световна температура е нараснала значително през последното столетие, като периодът 2009-2018 г. е бил най-топлото десетилетие, откакто се води статистика. Общо 17 от 18-те най-горещи години са настъпили от 2000 г. насам.

Данните на програмата „Коперник“ на ЕС показват, че 2019 г. също е била най-горещата година в Европа, откакто се събират данни. Повечето научни изследвания показват, че ръстът на температурите е свързан с повишаването на нивото на парниковите газове във въздуха вследствие на човешката дейност.

Средната световна температура днес е с 0,91-0,96 градуса Целзий по-висока от средната температура в края на 19-ти век. Учените разглеждат ръст от 2 градуса Целзий в сравнение с прединдустриалните нива като праг, чието надхвърляне може да причини катастрофални последици за околната среда и хората.

Затова международната общност е постигнала съгласие, че глобалното затопляне трябва да остане в рамките на два градуса Целзий.

Взети заедно, страните в Европейския съюз заемат трето място в света по емисии на парникови газове след Китай и САЩ, показват данни на Европейската агенция за околната среда. Производството и потреблението на енергия (включително в транспорта) са отговаряли за 80,7% от емисиите на парникови газове през 2017 г.

Климатичните изменения засягат регионите в Европа по различен начин ‒ средиземноморските страни могат да очакват по-малко дъждове и по-тежки жеги, докато скандинавските и балтийските държави са изложени на повишен риск от наводнения и силни валежи. Въпреки това всички страни биха пострадали, ако не бъдат взети единни мерки срещу промените в климата.