КНСБ и ТРАКИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ – СТАРА ЗАГОРА организираха MASTERCLASS WORK 4.0 на Форума във висшето учебно заведение, който беше посветен на дигитализацията, която вече променя целия пазар на труда и това, че цели професии изчезват и се появяват нови. В същото време всички млади хора преживяват прехода от студентската скамейка до работното си място. Този преход може да бъде фатален на фона на бързо променящите се технологии, които са на път да изместят човека в някои сфери на пазара на труда. Колкото по-добре са информирани хората за съвременните дигитални тенденции, толкова по-лесно ще си намерят работа и толкова по-голяма ще е ползата, както за тях и обществото като цяло.
Беше дискутирана необходимостта от създаване на система, при която, от една страна, образователното ниво да е колкото се може по-високо, а от друга, да не създава допълнителни проблеми при навлизане на младите хора в сферата на платения труд.
Лекции по темата изнесоха президентът на КНСБ Пламен Димитров и заместник-министърът на земеделието, храните и горите Лозана Василева пред широка публика от представители на местна и държавна власт, директори на институции и училища, преподаватели и студенти.
Ректорът доц. д-р Добри Ярков откри събитието, като припомни, че пандемичната обстановка и бъдещата диверсификация на икономиката в Маришкия басейн са пряко свързани с пътя на дигитализация: „Тракийският университет има капацитета не само да обучава теоретически, но и да подготвя студенти за бизнеса. Ние гледаме напред, само тази година открихме 8 нови специалности, които са търсени от бизнеса. Интересът към тях беше изключително голямо и запълнихме 100% приема в държавна поръчка, записахме много студенти платено обучение, удвоихме и утроихме чуждестранните студенти. Пандемичната обстановка ни научи, че можем да работим и онлайн и дистанционно, така че ще продължим да провеждаме и занапред кандидатстудентската кампания по нов начин, по-успешно и с по-малко финансови средства. Тракийският университет е призван в тези трудни години да помогне на общината, на областта и на България със своята експертиза, със своята армия от 650 души научни работници и своите близо 10 хиляди студенти. Ние можем да помогнем в квалификацията и преквалификацията при предстоящата диверсификация на икономиката в Маришкия басейн. Можем да помогнем с нашия идеи. Можем да помогнем за опазване на почвеното плодородие на този район, защото имаме експертизи по всички направления в хранителната верига от фермата до трапезата.”
Президентът на КНСБ Пламен Димитров започна лекцията си с фактите, които налагат дигиталната трансформация: „Целта на този форум е да предизвикаме обществото да се замисли как се готвим, готвим ли се въобще и успяваме ли да стигнем до нещо конкретно, свързано с нашите дигитални умения, дигитални компетентности и въобще как се развива цялата дигитализация у нас. Мегатрендовете, които определят глобалното развитие са поне три. Ще ви припомня, че едни от ключовите и най-важни процеси, които се развиват през последните 30-40 години са демографските промени. Развиващият се свят става по-млад и по-голям, а развитият свят става по-застаряващ и по-малък и естествено това обуславя най-накрая едни трайни, категорични и сигурни процеси на миграция. С тази миграция вървят други икономически, социални и обществени трансформации и със сигурност влияят на начина, по който в обществата се възприема процеса на дигитална информация.”
Заместник-министърът на земеделието, храните и горите Лозана Василева изнесе лекция на тема „Дигитализацията в земеделието и селските райони” : „МЗХГ поставя цифровата трансформация на българското земеделие като важен фундамент за развитието на съвременното селско стопанство и хранително-вкусовата промишленост не само у нас, но и в Европа. Бъдещият стратегически план за развитието на земеделието и селските райони за следващия програмен период 2021-2027 година министерството ще фокусира административен и финансов ресурс, който да изгради работещи механизми за развитието на цифровизацията в селските райони и земеделието като част от заложените приоритети и на Европейската комисия в бъдещата обща селскостопанска политика, както и в редица други стратегически документи. Ускорената цифровизация на българското земеделие, включително и на публичната администрация в лицето на структурите ни, налага намаляване на бюрократичната и административната тежест и оптимизиране от друга страна на процесите, увеличаване на добивите на доходите на земеделските стопани и постигането на една устойчива биоиндустрия и поддържането на безопасността на храните. Цифровизацията позволява на аграрната икономика да реализира високият си потенциал и да жъне същите успехи, както високотехнологичните сфери на икономиката в посока увеличаване на продуктивността, добавяне на стойност към продуктите, подобряване на качеството и безопасността. А с това и доходите и качеството на живот.”
Доц. д-р инж. Лиляна Вълчева – председател на Национален браншови синдикат „Висше образование и наука” – КНСБ, която беше модератор на форума, използва възможността да съобщи добри новини за заплатите на университетските преподаватели: „Това, което искам да споделя с вас е една решаваща промяна, която предстои за нашата система. Работихме много върху една процедура за намиране на пари за ремонт на общежитията. Тези 98 милиона лева са мечтата на нашия синдикат от 2018 година, но тогава не ни подкрепиха изцяло в народното събрание, но сега това се случи и в тези 98 милиона са и общежитията на Стара Загора. Два милиона са парите за увеличение на стипендиите на студентите и те вече са в сметките на висшите училища, като така ще може да се направи нещо и за младите хора. Най-доброто, което успяхме да постигнем е увеличението на заплатите на преподавателите, което ректорите подкрепиха. Необходимият минимум за заплата на асистент е 1300 лв. Тази заплата ще бъде посочена в постановление на Министерски съвет и сега предстои още по-сериозната ни работа и отговорността пред Вас, скъпи колеги. Изчислили сме, че началната заплата за професор трябва да е минимум 1600 лв, 1500 за доценти и 1400 за главни асистенти. Считаме, че с това в бюджета на Тракийски университет ще влязат около 960 хиляди лв. Стремили сме се да запазим и класа на прослужено време”.
