През октоври се навършват 10 години от началото на освобождаването на белоглави лешояди в Стара планина. Началото на освобождаванията бележи основна фаза в плана за възстановяване на вида в тази част на България.
Масов и повсеместно разпространен в България до средата на ХХ век, белоглавият лешояд е бил напълно изчезнал от страната през 1970-те години. В края на същия период се самовъзстановява малка колония на вида в Източни Родопи, където в следствие на дългогодишни и целенасочени мерки към 2010 година колонията наброява 50-60 двойки. Въпреки увеличението на броя, видът гнезди само по долината на река Арда в Източни Родопи и не успява да се разсели на север в Стара планина. Затова се налага целенасоченото освобождаване на индивиди и планово възстановяване (реинтродукция), чрез внос на птици от голямата и нарастваща популация на вида в Испания и Франция.
На 27.10.2010 г., след дълги подготвителни дейности, включващи изграждане на площадки, волиери, създаване и обучаване на местни екипи и др., се случват първите освобождавания на белоглави лешояди. Птиците започват да се адаптират към дивата природа и година след година броят им нараства. Лешоядите успяват да се приспособят успешно, държат се все по-естествено и свойски в избраните територии, като дори успяват да привлекат птици от естествената балканска популация.
В края на десетата година от началото на локалните реинтродукции на белоглавия лешояд в Стара планина видът е успешно възстановен в района като 15-18 двойки гнездят във Врачански Балкан, 18-23 в Източна Стара планина, а местните колонии наброяват съответно по 50-70 и 80-100 птици.
