Своеобразна Фейсбук книжна борса се роди часове, след като приключи празничното карнавално шествие в Казанлък, посветено на Празника на розата. Трогнати от първата изява на малка част от изоставените на улицата или оставени в Общинския приют за животни, основно кучета, във Фейсбук пространството спонтано се породи идеята да се дарява, за да се подпомогнат изоставените животни в общинските приюти.
Крайната цел е да се фокусира вниманието на обществото и държавата, като се изостри сетивността на гражданите по отношение на изостяването на животните, както и по отношение на общинските приюти за бездомни животни.
Продажбата на книги на символична цена през Фейсбук е само първата такава инициатива, в помощ на приютите, засега в Казанлък и в Стара Загора.
Първи в тази своеобразна кампания се отзова депутатът от ГЕРБ Маноил Манев, който подкрепи каузата с дарението на своята нова книга “Орденът на оръжието“ , чиято премиера е тази вечер в Стара Загора.
Община Казанлък подкрепя каузата с дарение на книгите : „50 години Царица Роза“ и ,,Историята на фестивала на розата,,.
Първи сред интернет подръжниците на идеята и закупили книги, с цел помощ на изоставените животни в приютите, бе Живко Тодоров, кмет на Стара Загора, който закупи книгата за историята на празника на розата в Казанлък за 100 лева, както и Валентин Тотев, президент на Баскетболен клуб „ Берое“ жени, подкрепил каузата със закупуване на книгата за 50 годишнината на конкруса Царица Роза за 100 лева.
Казанлъшкият кмет Галина Стоянов стана част от каузата с покупката на книгата „Героят на жълтото време“ на журналиста и социален антрополог Илиян Илиев.
Той също подкрепя начинанието, както и почетният гражданин на Казанлък проф. Генчо Начев, който дарява за каузата своята книга за историята 23 Пехотен шипченски полк.
Народният представител Борис Кърчев също се включи в кампанията.За каузата в покрепа на общинските приюти в Казанлък и Стара Загор се включи Старозагорският митрополит Киприан и СНЦ Сдружение „Свят без граници“ .
Стотоци животни, основно кучета живеят в клетка или в тесни пространства в общинските приюти в България , където често има дефицит на храна или ваксини. Голяма част от тези животни са или изхвърлени от стопаните си или изоставени след раждането на произвола на съдбата.
В клетките могат да се открият кучета, както от елитни породи, така и от най- масовите породи т.н „улична златна“.
Голямата битка на защитните на животни е да се направи така, че в страната ни подобни приюти да са само като временен дом за загубени животни , вид хоспис или хотел, когато стопанинът отсъства, а не като дом, в който животните да прекарват с години или да се губят дирите им незнайно къде.
ПИСМО НА ЕДНО КУЧЕ КЪМ СТОПАНИНА МУ
“В онази сутрин ти стана рано и извади куфара. Взе каишката ми – колко бях щастлив! Още една малка разходка преди да заминем в отпуска – ура! Потеглихме с колата. Ти спря край пътя. Отвори вратата и хвърли една пръчка. Тичах ли тичах, докато я намеря и захапя. Но когато се върнах, теб вече те нямаше. Изпаднах в паника, разтичах се във всички посоки, за да те намеря. Напразно! Тичах без да спирам, съвсем изнемощях…
Дойде непознат човек, сложи ми нашийник и ме взе със себе си. Скоро се озовах в една клетка и там продължих да те чакам. Но ти не дойде.
След това клетката се отвори. Не, това не беше ти, това бе човекът, който ме беше намерил. Той ме отведе в една стая – там миришеше на смърт. Разбрах, че моят час бе дошъл!
Любими господарю, въпреки страданието, което ми причини, аз все още си спомням твоя образ. И ако бих могъл още веднъж да се върна на Земята, аз пак ще изтичам при теб, защото съм те обичал…”
