Ръководството на ПП АБВ обсъди с председателя на АИКБ Закона за енергетиката и мерките на правителството в подкрепа на бизнеса

Председателят на ПП АБВ Румен Петков и зам.-председателят на партията Любомира Ганчева проведоха онлайн конферентен разговор с председателя на АИКБ Васил Велев. В продължилата близо час дискусия бяха представени основните опасения на ПП АБВ, че гласуваният Закон за енергетиката създава редица проблеми. Лобистки текст в него лишава 150 000 крайни потребители – домакинства, детски градини, болници, училища и предприятия от възможността да получат компенсация за надплатени сметки за природен газ и осигурява свръхпечалба на техните доставчици – най-големите газоразпределителни дружества. Измененията със задна дата на цената на природен газ за балансиране пречат на работата на свободния пазар и могат да доведат до допълнителни фалити на търговци на природен газ или на техните клиенти. Създават се условия търговци и клиенти да загубят доверие в системата, което ще застраши работата на борсата и на „Газов хъб Балкан“. Тези опасения са потвърдени и в писмото на Клаус-Дитер Борхард от ЕК до България от 03.04.2020 г.
Ръководството на ПП АБВ изказа безпокойството си от политиката на бездействие на „Булгаргаз“ ЕАД цената на природен газ да се поддържа умишлено висока, като през това време редица юридически лица доставят втечнен природен газ на непазарни принцип и по цени, които и след преизчислението се оказват твърде високи. С намалението на регулираната цена тези доставки се оказват по-скъпи поне 50 милиона лева, за които не се коментира да бъдат компенсирани. ПП АБВ настоява обществеността да получи отговор дали все още оценката на ръководството на „Булгаргаз“ ЕАД за алтернативните доставки е „финансово-икономически изгодни“ и кой ще понесе отговорност за диверсификация, при която алтернативни доставчици продават малки количества природен газ на по-високи цени от основния доставчик. Тези опасения в голямата си част се споделят от АИКБ, според г-н Велев. Участниците в дискусията изказаха притеснение и от свалянето от дневния ред на теми като прекратяването на неправомерната държавна помощ за ТЕЦ „Е и Ес-3С Марица изток 1“ и „КонтурГлобал Марица изток 3“ водеща до надплащане от домакинствата и бизнеса на над 700 млн. лева годишно, изграждане на газопроводната мрежа от Балкански поток и др..
Председателят на АИКБ представи възраженията на бизнеса по повод антикризисните мерки на правителството, в които подкрепа е заменена от кредити и неработеща мярка 60/40. Изказано бе мнение, че държавата не насърчава запазване на заетостта, а насърчава безработицата. То се потвърждава и от факта, че заявилите желание да се възползват от мерките са само 1% от предприятията в страната, на фона на 82 000 регистрирани безработни и близо 250 000 служители, засегнати от загубата на работно място за последния месец. Г-н Велев изказа притеснението на АИКБ, че мерките на правителството не са насочени към преобладаващия брой на фирми в България, които формират малкия и среден бизнес и осигуряват работа на над три четвърти от наетите в България, на бизнеса не се предоставят реална възможност да запазят своите служители, дори на цената на поносими загуби и не се предлагат конкретни решения. Точно обратното, в този си вид антикризисните мерки на правителството водят до големи разходи както на фиска (за безработни), така и на компаниите и до нови ограничения. На този фон в редица държави в ЕС, сред които Австрия, Германия, Дания и др. се прилагат работещи схеми, при които разходите за осигуровки и 60-90% от загубения доход на запазените служители се поемат от държавата, а на бизнеса се осигурява възможност за гъвкаво наемане на служителите. АИКБ настоява да бъдат направени изменения и допълнения в Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, така че в най-кратки срокове държавата да подпомогне реално компаниите да запазят работните места. ПП АБВ нееднократно са отправяли своите критики към представените мерки, защото те не показват ангажираност на държавата и не предлагат конкретни работещи решения нито за бизнеса, нито за заетите.
Участниците в конферентния разговор се обединиха около становището, че политиката на правителството в посока подпомагане на бизнеса и работещите хора и управление на енергетиката си приличат по това, че и двете не предлагат решения, а създават повече проблеми, които по време на криза могат да се окажат фатални и за домакинства, и бизнес. Двете страни изказаха готовност да апелират за тяхната промяна в името на обществения интерес.