В Митрополитския храм „Св. Димитър”, Негово Викосопреосвещенство Старозагорският митрополит Киприан, в съслужение със свещеници от град Стара Загора, отслужи панихида по повод 54 години от кончината на блаженопочиналия Старозагорски митрополит Климент. С нелеката задача по събиране на исторически факти и издирването на наследниците му, с цел издаване на книга за житието на владиката, се е заел отец Йордан Карагеоргиев, началник на Културно-просветния отдел към Старозагорска митрополия. „Дядо Климент е третият митрополит на Старозагорска епархия след дядо Методий и дядо Павел. Той служи в изключително важно и трудно време. Неговото архиерейство започва през 40-те години на миналия век и продължава до 1967 г. Превежда епархията с духовност и твърдост, отстоявайки всички ценности, които църквата е заложила в служението си. През 1944 г. успява да създаде свещенически курсове и за презвитери (съпругите на свещениците), както и голяма социална база. Като член на Светия синод е отговарял за отдиха на всички духовници от Българската православна църква. Осигурявал е по 20-дневна почивка на свещениците и семействата им по всички красиви кътчета на България, в т.ч. на морето, по Стара планина, Пирин и Родопите.”, разказва отец Карагеогриев.
Примпомняме, че по случай 120-годишнината от рождението и 50 години от кончината на митрополит Климент, Старозагорска епархия издаде Акатист (сборник), посветен на Свети Климент Охридски – духовният покровител и наставник на дядо Климент.
Биографична справка:
Роден е на 5 декември (22 ноември) 1897 година в балканското село Орешак, Троянско със светското име Кино Радев Кинов. Завършва основно образование в родното си село. Тринадесетгодишен става послушник в Троянския манастир. Митрополит Максим Пловдивски го взима в Пловдив и го издържа, за да завърши прогимназия, Пловдивската духовна семинария, а после и Богословския факултет на Софийския университет.
През 1918 г., като ученик в Пловдивската духовна семинария се замонашва. На 15 януари 1919 г. е ръкоположен в Пловдивския митрополитски храм „Света Марина” за йеродякон, а на 1 септември 1928 г. за йеромонах. На 7 януари 1931 г. e въведен в архимандритско достойнство.
В периода 1922 – 1924 година йеродякон Климент е учител-възпитател в духовно-монашеското училище при Троянския манастир, а от 1924 до 1928 г. е дякон при храма „Свети Александър Невски” в София, докато следвал в Богословския факултет. От 1 септември 1928 г. до декември 1935 г. е протосингел на Пловдивската митрополия. В Пловдив организира първото епархийско книгоиздателство с печатница. Издава редица религиозни списания.
През 1936 г. е назначен за началник на културно-просветния отдел при Светия синод на Българската екзархия. През 1937 г. и 1938 г. е ректор на Пловдивската духовна семинария, а за 1938/39 и 1939/40 учебни години – ректор на Пастирско-богословския институт при Черепишкия манастир.
На 30 януари 1939 година архимандрит Климент е ръкоположен за епископ с титла „левкийски”.
На 8 декември 1940 година, в деня на Свети Климент Охридски, епископ Климент Левкийски е избран за митрополит на Старозагорската епархия. Утвърден е канонично на 15 декември 1940 година.
За периода 1960-1965 година Климент Старозагорски е председател на Върховния църковен съвет.
Климент Старозагорски умира на 13 февруари 1967 година в болница във Виена.
