По далекопроводите трябва да тече ток, а не политика. Особено когато става въпрос за Маришкия басейн и комплекса „Марица-изток“.
Има три неща, в които вярвам:
- Въгледобивът има бъдеще;
- България се нуждае от ефективната работа на централите;
- Можем да запазим работните места и икономиката на региона чрез улавяне и съхраняване/използване на въглерод.
Има три мита, които искам да разбия:
- Европа ще затваря мини и централи;
- Не правим нищо за мините и ТЕЦ-овете;
- Проекти за улавяне, съхранение/използване на въглерод са нереални.
Относно първия мит, няма европейски стратегически документ, който казва, че трябва да изведем централите от експлоатация и да затворим мините. Да припомним, че Полша, България и Унгария спечелиха дело срещу ЕК в съда на ЕС, което касаеше въглищните електроцентрали. Приетите нови екологични норми са неизпълними, а огромните инвестиции за постигането им биха довели до икономически и социални последствия, надхвърлящи очакваните ползи за околната среда. В наши ръце е решението какво точно ще направим. Не само зелената сделка, а геополитическата реалност в Европа и отношенията й с останалия свят налагат анализ на технологии и енергоизточници.
По втория мит, правителството направи така, че ТЕЦ „Марица Изток 2“ ЕАД да ползва безсрочна дерогация. Т.е. ангажиментът е изпълнен и централата продължава да работи. България ще продължи да разчита на тези мощности. Това е предвидено в проекта на Стратегия за устойчиво енергийно развитие на България до 2030г. с хоризонт 2050г. Всичко това се прави, за да запазим заетостта, икономиката на региона, да не позволим повишаване цената на тока и да не стигнем до режим на тока.
Във връзка с третия мит, технологиите за улавяне и съхранение на въглерод са доказани, а вече са налични и източници за финансиране на такива проекти.
Европейският съюз позволява такива инвестиции. Не можем да използваме европейски средства за добиване, преработка, транспорт и изгаряне на изкопаеми горива, но можем да използваме такъв ресурс за улавяне и съхранение/използване на въглерод. Проектите трябва да отговарят само на два критерия: емисии до 250gCO2/kWheи да са в съответствие с Директивата за улавяне и съхранение на въглерод.
В настоящия момент съществуват различни възможности за европейски инвестиции в такива проекти.
Интересна такава е по линия на Европейската инвестиционна банка. В инвестиционните си насоки за сферата на енергетиката Банката подчертава, че е допустима „…подкрепа за улавяне и съхранение на въглерод…“. За такива големи проекти е необходимо кандидатстване директно пред самата институция. За целта трябва да бъде внесен обстоен технически и финансов анализ на проекта, който ще бъде базата за оценката от страна на Банката. Още един плюс е, че ще можем да получим техническа помощ за разработването на проекта.
Друг вариант за финансиране е Иновационният фонд на ЕС, който финансира и мащабни инсталации (инвестиции над 7.5 млн. евро) за улавяне, съхранение и използване на въглерод. Той действа в периода 2020-2030г. и разполага с бюджет от 10 млрд. евро. първото набиране на проектни предложения се случи през октомври 2020г., като са подадени над 300 проекта.
Разбира се, има и още възможности. От инструменти като InvestEU, през съчетаване на финансиране от различни европейски източници, както и съчетание от национални, частни и европейски средства.
Важно е, че имаме посоката.
Също както трите неща, в които вярвам и трите мита, които разбих, три са поуките от всичко казано горе:
- Никога не трябва да се спекулира с работните места на хората и икономиката на региона (особено по време на предизборна кампания);
- Заставайки пред хората, или даваш конкретни решения или въобще не заставаш пред тях;
- Трябва да продължим с прагматични идеи и действия, защото времето лети.
Андрей Новаков(ГЕРБ)
Евродепутат в групата на Европейската народна партия (ЕНП) от 2014 година
/за пресцентъра на ММИ/
