Последните 12 месеца поставиха под изпитание здравните, икономически, политически и социални системи в цял свят. Пандемията се превърна в катализатор за редица промени във възприятията за мобилност, производство и технологии. Компаниите преосмислят политиките си за изграждане на поточни линии и това води и ще доведе до съкращаване на линиите, в търсенето на хомогенна здравна и икономическа среда.
Ние, в Индустриална зона „Загоре“, винаги се стараем да извършим рационален анализ на моментната ситуация и възможности, стъпвайки на икономически и социални индикатори. Какво казват те за бъдещето на глобалните икономически и социални системи и за България- и регион Стара Загора в частност- и защо изграждането на индустриален парцел на територията на летище Стара Загора е от толкова голяма важност. Какво значи това за бъдещето на цялата екосистема и взаимовръзките между инвестиции, естествен прираст на население, образование и стандарт на живот, ще се опитаме да изложим накратко в следващите редове.
Едно от най-важните предизвикателства, пред които е изправена България, е демографската криза. Но какво всъщност представлява демографската криза – това е застаряването и намаляване на населението. Главни „виновници“ за това са емиграцията и ниската раждаемост. Въпреки, че икономическата активност влияе еднакво и на двете променливи, ние ще се съсредоточим върху емиграцията. Една от основните причини за емиграция е ниското заплащане, което от своя страна се определя от баланса на трудовия пазар. Според проучвания нетната емиграция може да бъде рязко намалена ако нивата на заплащане в България достигнат 50% от средноевропейските. За да се постигне това БВП на глава от населението на България и регион Стара Загора, трябва да продължат и ускорят конвергирането си към средноевропейските стойности.
Какво обаче формира БВП на глава от населението? Тук ще използваме цитат от един от най-големите макроикономически мозъци на нашето време – Лейси Хънт. “БВП на глава от населението е продукт на взаимодействието между 1) човешки капитал 2) технологичен напредък 3) финансов капитал и 4) земя”. Точка 4) е обект на внимание и на днешния анализ и е интересно да се проследи логическата връзка и икономическите, социални и демографски положителни промени, които правилната утилизация на наличните площи земя могат да отключат.
Изграждането на голяма, модерна, индустриална зона ще отговори на засиленото търсене, породено от реалокацията на поточните линии към централна и източна Европа. Това са еднократни промени за десетилетия напред и е от огромна важност, ние като регион да бъдем подготвени да отговорим адекватно на очаквания голям скок на инвестиции. Правилните и навременни инвестиции и внимателната стратегия могат да оформят нов клъстър от производства в нашия регион, който да отговаря на изискванията на ЕС за зелена, кръгова и модерна икономика. Това от своя страна ще доведе до по-високи заплати и инвестиции в развойна дейност. Положителният финансов и икономически импулс не спира до тук. Едно разкрито работно място в индустрия с висока добавена стойност води до индиректно разкриване на между 3 и 5 работни места в сектор услуги. Завъртането на положителен, регионален, конюнктурен цикъл от своя страна ще доведе до по-високо внимание към нашия регион, имиграция, променяне на цялостната микро демографската картина и т.н.
В икономиката рядко има промени на структурни трендове и обикновено това се случва след дълбоки кризи. В момента се намираме в началото на изключително важен процес. Декарбонизацията, застаряването на населението в Азия, все по-голямата тежест на лесната прогнозируемост на поточната линия при вземането на инвестиционни решения, зелената сделка и Фондът за справедлив преход имат способността да превърнат регион Стара Загора в нов индустриален център на България. От нас зависи да предоставим нужната инфраструктура, точно както през 80-те години са направили Азиатските държави, чрез създаването на индустриални зони и това е довело до бум на техните икономики.
Първо и основно правило в икономиката – търсенето определя предлагането.
