Община Стара Загора ще изгради съоръжение за депониране на хранителни отпадъци и за сепарираща инсталация.Те ще се намират в Регионалното депо за отпадъци в село Ракитница.Общоевропейско проучване отчита, че всеки българин изхвърля годишно по 94 килограма храна, докато в съседна Гърция това количество е два пъти по-малко.
Според данни на фондация ,,Биовселена най-много храна изхвърлят едночленни домакинства, т.е. хора, които живеят сами, семейства с малки деца, жителите на големите градове и млади хора до 25-годишна възраст.Европейската стратегия „От фермата до трапезата” отчита разхищението на храна като сериозен проблем и залага цели, които всяка държава членка трябва да постигне, за да намали безсмисленото пилеене на ограничени природни ресурси.
Стратегията е нов цялостен подход за това как европейците ценят устойчивостта на храните. Това е възможност за подобряване начина ни на живот, здравето и околната среда. Създаването на благоприятна хранителна среда, която улеснява избора на здравословни и устойчиви диети, ще облагодетелства здравето и качеството на живот на потребителите и ще намали свързаните със здравето разходи за обществото. Хората обръщат все повече внимание на околната среда, здравеопазването, социалните и етичните въпроси и търсят стойност в храната повече от всякога. Дори обществата да станат по-урбанизирани, хората искат да се чувстват по-близо до храната си. Те търсят храна, която да е прясна, по-малко преработена и да е устойчива. И призивите за по-къси вериги за доставки се засилиха по време на настоящата епидемия. Потребителите трябва да бъдат овластени да избират устойчива храна и всички участници в хранителната верига трябва да виждат това като своя отговорност и възможност
По-малко известен факт е, че когато хранителен или друг вид биоразградим отпадък попадне на сметището, под земята и без кислород, се получава химична реакция и се произвежда метан, който е приблизително 20 пъти по-вреден за атмосферата от въглеродния диоксид. Метанът (СН4) е много мощен парников газ, свързан с изменението на климата, а CO2 се получава като продукт при горенето, например, и в по-големи количества в атмосферата води до парников ефект. Ако процесите не са следени и контролирани, може да се образуват т.нар. метанови джобове (methane pockets), представляващи огромни подземни резервоари на газ и податливи на изригвания.
Похабената храна автоматично означава и разхищение на ресурсите, използвани за направата й. 37% от световната земя е използвана за отглеждане на различни култури, но ако консумацията се увеличи, ще се увеличат и тези територии, както и сметищните такива. Водата също е незаменим и важен ресурс – както за растителните източници, така и за месните продукти. Именно месото изисква най-много ресурси – над 800 л. вода за няколко стотин грама пилешко месо, и над 3000 л. за същото количество порция червено месо.
