Днес е 2 юни – денят, в който преди 145 години е загинал революционерът, поет и публицист Христо Ботев.
През 1876 г. над 200 млади момчета слизат на дунавския бряг и с трепет целуват родната земя. Окриля ги светлата идея да се сражават за свободата на Отечеството си. Именно тогава те ще изминат опасната и мъчителна пътека от Козлодуй до Околчица, по която след това години наред ще се връщаме и ние на този ден. Ден, в който не просто ще сведем глави, но ще почетем тях – героите на нашето Отечество. Всички онези, които без страх, а с плам и устрем са отстоявали свободата и независимостта на България.
За тях, по-късно в годините, Вазов ще възкликне:
„Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.”
Днес, на тази свята годишнина, свеждаме глави в памет на Ботев и дружината му, но горди заради делото и подвига им. Днес повече от всякога трябва да сме признателни, че историческата памет е жива и да сме радостни, че за Ботев знаят и малки, и големи.
За своите само 28 години той ни завеща 20 стихотворения, в които е заключена цялата българска съдба, буйството на хъша, стремежът и бунтът към правда и свобода. Ботев е убеден, че: „идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави.” Именно той ще сбъдне и възкресението, защото „тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“.
Затова 2 юни е и тържество на българския дух, предаван от поколение на поколение през вековете. Затова на този ден честваме безсмъртието на всички онези, оставили трайна диря във вечността с делата и силата на своя дух.
В името на тези герои сме длъжни да сме заедно и да сме единни!
Да помним!
Да не забравяме, че в единството на един народ се корени и неговата сила!
Поклон пред делото на големия Христо Ботев и неговите другари!
