През последните месеци производители от секторите „Свиневъдство” и „Птицевъдство” алармираха няколкократно за кризата, пред която са изправени в момента.
И двата сектора са изправени срещу сериозни затруднения и финансова криза, предизвикана както от огнищата на болести като АЧС и инфлуенца по птиците в страната, така и влошеното състояние на пазара и намалената консумация на животински продукти в следствие на разпространението на пандемията от COVID-19.
Проблемите, пред които заетите в секторите „Свиневъдство” и „Птицевъдство” са изправени са еднородни и се отнасят към повишените цени на суровините и фуражи с между 30 и 70% през последните години, продажби под себестойност, липса на достатъчно и навременно държавно подпомагане.
Заетите в сектора настояват за актуализиране на бюджета и нотифициране на нови схеми за държавно подпомагане в рамките на настоящата календарна година, въвеждане на нови предложения, касаещи сектор „Земеделие” в Националния план за възстановяване и устойчивост. Увеличение на средствата по мярката за хуманно отношение към животните, актуализиране на списъка с КИД (икономически код на дейност) и предоставяне на нисколихвени или безлихвени кредити са само част от предложенията, които представители на Асоциация на индустриалното свиневъдство в България, Асоциация на свиневъдите в България и Асоциация на промишленото птицевъдство представиха на редица срещи пред министъра на земеделието, храните и горите Христо Бозуков, но за съжаление не срещнаха разбиране и бърза реакция за справяне с кризата в двата сектора.
През изминалата седмица браншът алармира управляващият орган относно съмнения за лоши практики и недобронамереност при прилагането на подмерки 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства” и 5.1 „Подкрепа за инвестиции в превантивни мерки, насочени към ограничаване на последствията от вероятни природни бедствия, неблагоприятни климатични явления и катастрофични събития” на ПРСР 2014 -2020 г. В сигнала, адресиран към отговорните лица и институции се споменава за липса на единен подход при оценяване на проектите и неравнопоставено третиране на бенефициентите. В продължение на 14 месеца фермерите очакваха одобрение на представените от тях проекти за биосигурност, които сами по себе си не носят добавена стойност. Тези инвестиции бяха направени още през изминалото лято, най-вече със заемни средства от банки, когато болестите бяха в разгара си. От тогава до момента, единственото, което става ясно е, че проектите са орязани в някои случаи повече от 80%. Все още договори за финансиране няма.
Ако държавата не се намеси редица животновъди от двата сектора ще бъдат изправени пред фалити и невъзможност да продължат дейността си. Поради големия залог заетите в сектора изразиха готовност да предприемат протестни действия, докато не бъдат предприети необходимите мерки за разрешаване на сложната картина в сектора, както и да сезират европейските институции.
