Творенията, родени от традиционните, домашни занятия имат дълготраен принос в разширяване на представите за мястото и ролята на красивото в бита на българите.
Индустриалната революция постепенно е засенчила продукцията на занаятчиите, но в района на Казанлък все още има хора пазещи старите женски занаяти „живи“.
Българските традиционни занаяти и домашни дейности създават предмети и произведения, чиято стойност се оказва впечатляващо устойчива на силата на времето.
В миналото плетачеството е бил широко практикуван български занаят. Ръчното домашно плетене е било широко разпространено в Казанлъшкия край. Плетачките са използвали най-вече вълнена прежда. От нея са се изплитали жилетки, пуловери, чорапи, шапки. С вроден талант и усет за естетика, плетачката е умеела да напипва правилните цветови комбинации и подходящи бримки при плетенето на мъжките и женските чорапи – разказва Женя Димова, която днес пази тази традиция и иска да я предаде.
Наред с плетачеството, изработването на изделия от нетъкан текстил „плъсти“ е традиционен български занаят, чийто корени могат да бъдат открити в далечното минало. Основната суровина е овчата вълна. Използва се свойството на вълната да се сплъстява чрез пране, без помощта на сложни устройства, машини и технологии.
Някога занаятите са били един важен източник за препитание на българите. Днес те са символ на народната традиция и продължават да носят уюта, красотата и светлия дух на отминала епоха.
