Световният хореограф Василий Медведев, който поставя балета на Стефан Димитров „Сънят на Пилат” в Държавна опера-Стара Загора

„Сънят на Пилат“ е балет от Стефан Димитров, замислен преди повече от 20 години и писан в продължение на четири. Музиката бе представена в зала „България“ и Античния театър през 2018-а от оркестъра на Любка Биаджони, благодарение на фондация „Ценности“. Организацията на бившата първа дама Антонина Стоянова е в основата и на новото сценично превъплъщение на творбата. Този път – в Държавната опера-Стара Загора със съдействието на Палмс Мюзик, Министерството на културата, Софийската и Старозагорската общини.

Световната премиера на балета ще бъде на 16 октомври в Зала 1 на Националния дворец на културата.

Екипът, който подготвя постановката е международен, а основен двигател е известният руски хореограф Василий Медведев. Той любезно повдигна крайчеца на завесата към творческия си процес.

– Господин Медведев, Вие сте световноизвестен хореограф. Бихте ли ни разказали накратко за своята кариера?

– Започнах своя път в балета на Санкт Петербург (по онова време – Ленинград) в Академията на руския балет „АгрипинаВаганова“. Тогава я наричаха Хореографско училище.  После завърших и Петербургската консерватория. Станах солист на балета, после премиер солист в Естония и много години гастролирах на различни сцени по света.

Още като ученик в хореографското училище направих първите си стъпки като хореограф. Дори моят педагог, прочутата балерина Дудинска включи моя вариация в свой балет, който се играеше на сцената на Мариинския театър.

Няколко мои балета бяха поставени в Естония и така започна моята дейност като хореограф-постановчик. Работил съм в Болшой театър, в Държавния балет на Берлин, в Пермския и Екатеринбургския академични театри за опера и балет, в националните театри на много европейски страни. Също така в Мексико, в Турция, в Америка, Панама, Украйна, Азербайджан… в кратко интервю като нашето не мога да изброя всичките.

Аз поставях класически спектакли, възстановявах старинни, незаслужено забравени балети и нееднократно създавах съвършено нови произведения – такива като „Сънят на Пилат“ на Стефан Димитров.

За първи път от 40 години в България се поставя цял авторски балет. За Вас това предизвикателство ли е или отговорност?

– Преди всичко, това е голяма чест за мен и съм много щастлив, че тъкмо аз получих шанса да дам своя принос в развитието на българския балет с музиката на известния композитор Стефан Димитров.  Разбира се, това е и огромна отговорност – да се създаде нова балетна постановка от такъв мащаб, при това с литературен първоизточник, е творческо предизвикателство към професионалното ми майсторство.

Защо предпочетохте определението „танцова мистерия“ за балета „Сънят на Пилат“?

– Струва ми се, че това определение най-точно отразява жанровите особености на нашия спектакъл. Мистерии през средните векове наричали пиесите, съчетаващи религиозни сюжети с елементи на фарс. В този смисъл „мистерия“ може да бъде наречен и романа на Булгаков „Майстора и Маргарита“, по мотиви от който е поставен нашия балет. В него има много тайнственост и загадъчност, както и думата „мистерия“ (mystery). По мнението на творческия ни екип няма по-добро определение за нашия спектакъл.

Веднага ли решихте да приемете предложението на фондация „Ценности“ и Старозагорската опера да поставите балета на Стефан Димитров?

– Това беше отговорно решение и аз не го приех отведнъж. Слушах музиката на Стефан Димитров, лично се срещнах с композитора… Ние със Станислав Фечо посетихме спектакли на Старозагорската опера, за да оценим възможностите на балетната трупа.Поръчах на моя екип дасъздадепредварителнинаброскиналибретотои декорите. Едновременно с това водех преговори с фондация „Ценности“ и с директора на балета на Старозагорската опера Силвия Томова. Ние се познаваме отдавна, от времето когато заедно учехме във Вагановското училище и аз съм й много благодарен за подкрепата. Т.е. окончателното взимане на решение бе предшествано от голяма подготвителна работа.  От друга страна, всичко изброено доказва, че дълбоко в душата си аз бях взел решението много бързо. Нито един хореограф  не би отказал такава интересна работа.

Моля, представете своя екип, който толкова често споменавате.

– Той е международен. Преди  всичко, моят постоянен и неизменен асистент Станислав Фечо, хореограф от Чехия. Работим заедно от много години и сме осъществили доста съвместни проекти в различни театри по света. Станислав Фечо, също е бил солист на балета, осъществил е и няколко самостоятелни постановки. Той е опитен балетмайстор, прекрасен педагог, и аз много се радвам, че той е мой помощник.

От няколко години си сътруднича с художника и сценограф от Словакия Павол Юраш.  Заедно работихме по моите балети „Есмералда“ в Хърватия, „Дамата с камелиите“ и „Клеопатра“ в Северна Македония, „Онегин“ в Полша и „Корсар“ в Словакия. Той създаде много интересни костюми. Зрителите ще се полюбуват на превъплъщенията на неговата фантазия: многоликия Воланд, прекрасната Маргарита, фантастичния Котарак, Москва от 30-те години на ХХ веки Йерусалимот времената на Римската империя.
Моя постоянна „сътрудничка“ е и руската писателка Яна Темиз, която живее в Турция. Тя създаде либретото към моите нови балети: „Седем красавици“ и „Гойя“ в Баку, „Катя и принцът на Сиам“ в Екатеринбург, „Клеопатра“ в Скопие и други. Съумя да се справи с трудната задача – да превърне мотиви от романа на Булгаков в основа за превода им на езика на хореографията.

И, разбира се, този път членове на нашия творчески колектив бяха българския композитор Стефан Димитров и директора на балета на Старозагорската опера Силвия Томова.

– „Както стана ясно,  балетът „Сънят на Пилат“ е базиран върху произведението на Булгаков „Майстора и Маргарита“. Наложи ли Ви се да препрочетете книгата?

– Разбира се, „Майстора и Маргарита“ е сред книгите, които може и е нужно да се препрочитат, всеки път откривайки нов смисъл и различни нюанси. Пристъпвайки към постановката, всички ние нееднократно се връщахме към текста на романа.

При това трябва да подчертая, че нашият балет не е просто сценично преповтаряне, не е „екранизация“  и не е преразказ на романа с езика на танца. Това е самостоятелно произведение, основано на музиката на Стефан Димитров, който не е нарекъл произведението си „Майстора и Маргарита“, а „Сънят на Пилат“. На мен, като създател на балета, бих искал да избегна примитивните сравнения между книгата и нашия спектакъл. Преди всичко той е базиран на музиката, която го превръща в танцова мистерия.

– Всеки, който е гледал репетициите, казва, че има много авангардни режисьорски решения. Бихте ли разкрили някои от тях?
– Трудно ми е сам да е определям художествените си решения. Нека критиката оценява колко са авангардни. Ние искаме да създадем динамично, цветно шоу, интересно на зрителите, да покажем възможността да ги съчетаем в един спектакъл.  Нека не предизвикваме събитията, няма да разкривам режисьорските тайни на постановката. Зрителите трябва да видят балета без разкриването на тайните й – точно по Булгаков.

– Как работите с композитора Стефан Димитров?

–  На мен като хореограф много ми харесва да работя непосредствено с композиторите, които създават музиката за моите балети. Това е идеална възможност за творческо сътрудничество, подобно на съществувалото между Чайковски и Мариус Петипа. Радвам се,че извадих късмета да работя с известния композитор  Стефан Димитров. Ние частично променихме първоначалната партитура, създадохме нова концепция на музикалната драматургия. По моя молба композиторът написа нови музикални номера, които задължително ще украсят балета.

– Какво мислите за балетната трупа на Старозагорската опера?

– Бях приятно изненадан от нивото на творческия екип на Старозагорския балет:  Благодарение на усилията на главния хореограф Силвия Томова солистите са прекрасни, а кордебалетът – добър. Разбира се, за съвършенството няма предел. Много и упорито работим, защото хореографията на балета „Сънят на Пилат“ е пределно сложна, съчетава класическата школа на петербургския балет със съвременните танцувални методи и се надявам, че съвместната ни работа е била ползотворна и полезна за Старозагорската балетна трупа.

– Фактът, че сте били известен солист, помага ли Ви при общуването с балетната трупа?

– Да, разбира се. Моят сценичен опит ми напомня да не забравям трудностите и попаденията в своята работа. Аз разбирам колко е важна ролята на хореографа за артистите от балета. Винаги се старая да използвам данните на изпълнителите, за да им дам възможността най-пълноценно  и ярко да изразят своята индивидуалност и своя талант.  Винаги използвам в спектаклите си цялата трупа на балета, защото най-важното за артиста е излизането на сцената и непрекъсната работа за самоусъвършенстване.

Какво ново и увлекателно ще видят зрителите в Зала 1 на НДК на 16 октомври?

–  Ще видят нов балет, който, надява се, ще им хареса.

 

Интервюто е на Магдалена Гигова