Камерната опера „Двамата свенливци“ от Нино Рота на 5 и 6 ноември от 19 ч. в Държавна опера-Стара Загора носи заряда на младостта. Насладете се н атова произведение, която се реализира на сцената със студенти от Национална музикална академия “Проф.Панчо Владигеров” и артисти на операта.
Повече за операта:
Аранжиментът на операта е на Виктор Крумов, Мирослав Георгиев, диригент е Мирослав Георгиев, режисьор Огнян Драганов, сценография Венцислав Петров, костюми Теодора Джамбазова.
Едноактната комична опера “Двамата свенливци” е създадена като радио продукция през 1950г. Първото ѝ изпълнение в ефир било осъществено на 15 ноември 1950г. под диригентството на Маестро Франко Ферара. Първата оперна постановка била в Лондонския Клуб -Театър “Скала” на 17 март 1952г. Последвали постановки в Театро Петруцели, Бари и Театро Доницети в Бергамо /респективно на 18.01.1971 и 23.10.1972/. Операта била написана по текст на Сузо Чекки Д’Амико под заглавието “I due timidi ” (Двамата Свенливци). Действието се развива в малък квартал в периферията на един модерен град, в средата на миналия век.
Кратко съдържание
В двора има обущарска работилничка, стаичка за портиера, а вътре се помещават Пансион Гуидоти, апартаментът на Мариуча и кабинетът на д-р Синизгали. С изгрева на зората се оживява този двор на интересни персонажи – Обущарят Виторио, ироничен наблюдател на всичко случващо се, трите девойки Мария, Лучия и Лиза, които коментират любезно, но с насмешка събитията, вълнуващи двора; портиерът Виторио, който не може да откаже поредната услуга да купи литър мляко на Лучия. Мариуча е пианистка. Тя не се харесва много на “слушателите” на нейните упражнения по пиано, но всички са любезни с нея. Тази е и една от характерните черти на обществото там – задължителната етика, уви, не винаги искрена.
Мариуча обича за първи път в живота си Раймондо, младежа, с когото се срещнали преди година и се влюбили силно и всеотдайно. Цяла година Раймондо, влюбен и мечтател, обикаля около двора и Пансиона, но няма смелост да признае на Мариуча колко много я обича. Мариуча също цяла година мечтае силно да му разкрие любовта си. Разговаря с него, когато е сама, потънала и отдадена изцяло на голямата неосъществима любов. Най-после Раймондо решава да потърси стая в Пансиона, за да бъде близко до любимата. Случва се “непредвидимото” зло, което решава любовната съдба на тези двама свенливи, чисти по душа млади хора. Раймондо се показва на прозореца, за да зърне Мариуча, щората пада върху главата му и той изпада в безсъзнание. Смут и тревога сред обитателите на двора. Мариуча припада и остава в безсъзнание, когато узнава,че Раймондо е ранен, а може и да е умрял. Втурва се Докторът да спасява и двамата, които бълнувайки разказват за прекрасната си чиста, свенлива любов – Раймондо на зрялата руса Хазяйка – г-жа Гуидоти, а Мариуча на Доктор Синизгали. Грешка,струваща скъпо на милите Свенливци. Двамата самотни господа това и чакат и докрай зорко бдят над тази “любов”, така че Раймондо и Мариуча не успяват да се срещнат.
Раймондо се оженва за зрялата руса Хазяйка, а Мариуча – за Доктора. Каква свенливост! Трагичен край на една първа, невинна, нежна, изпълнена с мечти Любов! Минава време – Мариуча има две дечица, а Раймондо управлява строго Пансион Гуидоти. Мариуча вече не е толкова хубава, няма време и пари за това, а и много рядко свири на пиано. Но, когато Раймондо чуе звуците, които нежно е обичал, протестира на висок глас, а Мариуча затръшва прозореца ядно…А две от девойките в двора се омъжват за Обущаря Виторио и Пиколото.
