За по-малко от четири десетилетия е изчезнала всяка шеста птица – общо 600 милиона гнездящи птици. Сред често срещаните видове, които са изчезнали от небето, са жълтата овесарка (97 млн. по-малко), скорците (75 млн. по-малко) и чучулигата (68 млн. по-малко).
Проучването на учени от RSPB, BirdLife International и Чешкото дружество по орнитология анализира данни за 378 от 445 вида птици, обитаващи страните от ЕС и Великобритания, като установява, че общото количество на гнездящите птици е намаляло с между 17% и 19% между 1980 и 2017 г.
Общото и пропорционалното намаляване на числеността на птиците е особено голямо сред видовете, свързани със земеделските земи.
Домашното врабче е най-силно засегнато, като е загубило половината от популацията си, докато при близкия му роднина, дървесното врабче, се наблюдава спад от 30 милиона птици. И двата вида са намалели поради променящите се земеделски практики, но домашните врабчета са изчезнали и от много градове по причини, които все още не са установени, но вероятно включват недостиг на храна, болести като птича малария и замърсяване на въздуха.
На територията на България се срещат 4 вида – най-широко разпространено е домашното врабче, а по селата и сред природата се срещат полското врабче, скалното врабче и сравнително новорегистрираният вид с ниска численост — испанското врабче, пояснява БГНЕС.
Въпреки че интензификацията на селското стопанство, която води до загуба на местообитания, и химическото земеделие, предизвикващо голям спад на насекомите, с които се хранят много птици, са причина за намаляване на популациите на много от тях, мигриращите на дълги разстояния, като брезовия певец и жълтата стърчиопашка, са намалели пропорционално повече от другите групи. Бреговите птици като обикновената калугерица и планинския дъждосвирец също са намалели.
“Нашето изследване е сигнал за реална заплаха от изчезване и за “тиха пролет”, казва Фиона Бърнс, водещ автор на изследването и старши учен по опазване на околната среда в RSPB.
Бърнс заяви, че срещата на Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие през следващата година е от решаващо значение за създаването на стабилна рамка за предотвратяване на изчезването и възстановяване на изгубеното изобилие на много видове.
Тя добави: “Нуждаем се от трансформиращи действия в цялото общество, за да се справим заедно с кризите, свързани с природата и климата. Това означава да се увеличат мащабите и амбициите на природосъобразното земеделие, опазването на видовете, устойчивото горско стопанство и рибарство и бързото разширяване на мрежата от защитени територии.”
Въпреки че общо 900 милиона птици са изчезнали, броят на 203 от 378-те изследвани вида се е увеличил. 66% от допълнителните 340 милиона птици са само от осем вида, които преживяват бум: голямото черноглаво коприварче, еловия певец, косът, орехчето, щиглецът, червеношийката, дивият гълъб и синият синигер.
Броят на 11 вида хищни птици се е увеличил повече от два пъти от 1980 г. насам, като соколът скитник, блатен хариер, мишелов, орел змияр и скален орел, въпреки че тези видове са сравнително редки и затова популациите им все още са предимно малки.
Учените твърдят, че тези грабливи птици са се възползвали от засилената защита и намаляването на вредните пестициди и преследването, както и от конкретни проекти за възстановяване на видовете. Директивата за птиците и Директивата за местообитанията на ЕС също са осигурили правна защита на приоритетни видове и местообитания, за които е установено, че са от полза за видовете птици.
Въпреки че темповете на намаляване на много видове са се забавили през последното десетилетие, намаляването не е само последица от вредните практики от предишните десетилетия, а проучването подкрепя предишни изследвания, които разкриват значителни загуби на биоразнообразие в последно време.
Мащабът на загубите и видовете изчезващи птици са сравними с намаляването на популациите в Северна Америка, където от 1970 г. насам са изчезнали 3 млрд. птици.
