Летният туристически сезон в България се очаква да приключи с ръст от 50 на сто на чуждестранните туристи спрямо същия период на миналата година, прогнозира директорът на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов. Все още не са достигнати рекордните нивата от 2019 г., когато месечно през юли и август имахме по над 2 милиона чуждестранни посетители. Това означава, че едва през 2024 г. България може да се върне към тези равнища за летния сезон за цялата страна, допълни експертът. Ръстът на посещенията на българите по морските ни курорти се очаква да е около 27 процента.
Очакваните приходи от туризъм ще бъдат с около 7 – 11 на сто повече спрямо миналия летен сезон, като те се дължат основно на ръста на цените и в изчисленията не са включени близо 170 млн. лева, които допълнително влязоха като подкрепа за хотелиерския бранш по линия на украинските бежанци за месеците март, април май, юни, коментира Драганов. По отношение на приходите България също не е достигнала нивата от 2019 г., защото тогава общо в страна бяха влезли 12,5 млн. чуждестранни туристи, а тази година се очаква те да са около 10 млн.
Посещенията на чужденци у нас от началото на лятото към момента са с около 64 на сто повече, като последните месеци са доста силни. За юли и август обаче се очаква ръстовете да са по 50 на сто, със запазването на тези равнища до края на летния туристически сезон, който ще завърши на 8 октомври. Тази година българските туристически обекти, които работят на пазар Великобритания, Полша и като цяло на пазарите от Централна Европа, възвръщат обемите си от 2019 г. като заетост, коментира Драганов. Една от основните причини за тези положителни темпове е възстановяването на чартърните програми, като много от редовните линии към Черноморието са увеличени.
Ръст на посещенията на чужденци се отчита и при хотелите, които предлагат балнео и спа услуги. Там има разтваряне на “ветрилото” на чуждестранни посещения и тази година тези места за настаняване се радват на повече туристи от страни извън ЕС – САЩ, Канада, Обединените арабски емирства (ОАЕ), а в броя на медицинските прегледи и услуги се отчита до 85 процента ръст спрямо предходната година.
Повече са пътуванията на българите в страната и в частност по Черноморието, като това е тенденция от последните две години, коментира Драганов и допълни, че към момента градове като Поморие, Черноморец, Приморско, Китен и тези около Царево са с върхово натоварване. Допълнителен плюс към положителната тенденция за посещенията на българите по морето е увеличаването на редовните линии от София към летищата във Варна и Бургас.
Не се сбъднаха очакванията почивките по Черноморието това лято да поскъпнат с 25 – 30 на сто заради значителния ръст на цените на енергоносителите и в момента се отчита увеличение между 7 и 11 процента, коментира Драганов. Ако миналото лято сте били със 100 лева в джоба, тази година ще са ви нужни 111 лева, допълни той. Минималното поскъпване на нощувките и храненето това лято по морето Драганов обясни с няколко причини. От една страна, голяма част от нощувките са платени през 2020 и 2021 г., защото такава практика бе въведена от чуждите туроператори, напомни Драганов и допълни, че това рефлектира и върху другите хотели в желанието им да останат конкурентни на пазара. Ръстове на цените има при записванията в последния момент, но това е световна практика, отчете експертът. Това лято доста “обрани” са и цените на допълнителните услуги и по-специално за храненето. Цените в менюто са почти запазени, но има ръст в цената напитките, като в същото време се отчита намаление в консумацията на твърдия алкохол за сметка на коктейлите, които са на по-ниска цена. Чадърите и шезлонгите в основните туристически комплекси през 2018 и 2019 г. се продаваха по 7 – 9 лева, а сега се предлагат на същите цени и дори могат да се намерят и на доста по-ниски, коментира експертът.
Според него и следващото лято не се очаква да има драстично увеличение на почивките (от порядъка до 30 на сто), защото се разчита да продължат компенсациите за тока за бизнеса, а и българският туризъм вече е направил сериозни инвестиции да намали енергийните си разходи с въвеждането на енергоспестяващи технологии. “Препечените филийки на скари тип “чушкопек”, които нагряват цялото околно пространство до двеста градуса, вече ги няма”, отбеляза Драганов.
Хапването в ресторанти по морето също не може да се каже, че ни излиза по-скъпо, според Драганов. Няма намаление в предлаганите грамажи храна, все повече стават заведенията, които разчита на собствено производство на зеленчуци, плодове, месо – например к.к.”Албена” има своя ферма за висококачествено месо, или имат договори по преференциални цени с мандри. Разликата с предишни години е, че вече няма изхвърляне на храна, защото порциите са толкова, колкото са нужни за едно хранене, смята експертът.
Ваучерите за храна, които да се използват и за туризъм, навлизат с нормално темпо. Те са новост и браншът все още е ангажиран с пика на сезона и нямаше време да се обърне към този продукт, коментира Драганов. Той обаче изтъкна, че ваучерите изключително добре се приемат във всички хотели, които предлагат уелнес и спа услуги и те са водещи при въвеждането им. Големите туристически комплекси и собствениците на повече от един хотел и леглова база, която се ползва и от български туристи, вече са сключили договори с минимум три фирми за ваучери за храна, отбеляза Драганов. Той посочи, че вече много хотели се ориентират към зимния и следващия летен сезон за използването на ваучери, защото те са удобни, предвид че могат да бъдат сключени договори с цели предприятия – особено вериги бензиностанции, хранителни магазини или големи производства с над сто души заети, и почивката на работещите в тях да бъде осигурена на преференциални цени.
