Празникът на Стара Загора е памет и дух. Датата 5 октомври 1879 година, когато генерал-губернаторът на Източна Румелия – княз Александър Богориди, Търновският митрополит Климент, областният управител Нестор Марков и кметът на града Стефан Салабашев, в присъствието на много старозагорци и гости поставят основния камък на бъдещето възстановяване. Това ражда поредното начало в осемхилядната му история.
Този ден е надежда и вяра. Вяра, че жертвите дадени по време на Руско – турската освободителна война не са напразни. Страданието, мъченичеството и пожертваният им живот възкръсват в новия и свободен ден на техните наследници.
5 октомври 1879 година е изкован от хилядите свидни жертви на града ни мъченик. По време на полагането на основния камък, в посланието оставено за бъдещите поколения се четат страшните думи „…Стара Загора се разсипа, оплени и изгори … на 19-ий юли 1877 година от Рождество Христово, при нашествието на турските войски предводителствувани от Сюлейман – паша, при което нашествие ся избиха, исклаха и изгориха до 7850 българи: мъже, жени и маловъзрастни детчица. Преди разсипването града Стара Загора броеше…25460 души жители, после разсипването останаха …10650 души. Това се написа и положи на съхранение в този основний камък за възпоминание на потомството.“
Потомството сме ние, днешните жители на прекрасния ни град, които имаме привилегията да бъдем наследници на мъченици, носещи виталността на духа, на българщината и вярата.
„Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие и като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им“ / Евр.13:7/, са слова, казани от светия апостол Павел преди две хиляди години, а толкова актуални днес. Редно е, в ден като този, не само да ги чуем, но и да отворим душите си, за да видим как предците ни пренасят с достойнство българския живец, като вечната им опора са православната вяра и надеждата в Бога. Да се вгледаме и в топлата пепел на опожарена Стара Загора, за да почувстваме родолюбието и единението им в името на новия, на бъдещия град. Да почувстваме в ръцете, поставили основния камък, силата на любовта им, стоплила студенината му и превърнала го в основа на днешна светла и лъчезарна, прекрасна перла на родна България – Стара Загора.
Трябва да помним тези събития и те никога да не излизат от паметта на народа ни, от полезрението на съвремието, защото те са корен и тъкан, изваяли българската душа.
Моля Всеподателя Бога да обдари всички старозагорци с неизказаните си блага. Да дарява сили и благодат на трудещите си за доброто на любимия ни град и епархийски център. Да носи утеха на всички наши братя и сестри, на всяка търсеща и страдаща душа. На многая и благая лета! Честит празник!
