Както и при всички останали продукти инфлацията се отразява и върху цените на лекарствата. Те стават все по-високи. Най-сериозен ръст в цените има при така наречените „нерегулирани продукти”. Това са хранителни добавки, хомеопатия, медицински консумативи и козметика. Увеличение, макар и по-слабо, се наблюдава и при лекарствата, отпускани без рецепта. Пример за това е медикамент, който пациентите много често използват при остра и суха кашлица. Ако в началото на годината опаковка от него е струвала около 8 лв., към днешна дата цената ѝ е близо 10 лв.
Около 10% нагоре – толкова е средната разлика в цените спрямо януари, изчисляват фармацевти. Най-осезаемо е увеличението в цените на препаратите срещу простуда, грип или симптоми на COVID-19. С до 2 лв. са поскъпнали най-масовите аналгетици, таблетки за смучене при болки в гърлото, витамини, спрейове за нос.
Хранителните добавки и козметиката също отбелязват голям скок в цените, признават фармацевтите.
Причината – липсва регулация от страна на държавата, такава, каквато действа при лекарствата. Изключения, обаче, има и тук – от около 500 медикамента от Позитивния лекарствен списък, близо 90 са с нови, по-високи цени.
Според действащата регулация цената на медикамент може да се вдига само веднъж в годината, след одобрение на Агенцията по лекарствата. От здравното министерство съобщиха, че до септември тази година е допуснато увеличение в цените на 60 вида лекарствени продукта, отпускани с рецепта. За сравнение през 2021-ва скок е имало само при 34 медикамента.
Прогнозата е осезаемо поскъпване при повечето лекарства да има в началото на 2023 г.
