Антикорупционният фонд (АКФ) представи за пети път своя Годишен мониторингов доклад върху дейността на държавните институции срещу корупцията по високите етажи на властта, озаглавен „Антикорупционни институции 2022: широко затворени очи”.
Докладът анализира развитието на 56 ключови разследвания за корупция от прокуратурата и практиката на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество.
По отношение на 56-те ключови разследвания за корупция, докладът на фонда показва, че:
- от шест години има една-единствената нова осъдителна присъда, с ефективно наказание лишаване от свобода. Тя обаче е срещу лице на сравнително ниска публична длъжност – районен кмет на софийски район.
- Единствената осъдителна присъда не променя устойчивата тенденция: в наблюдаваните казуси на корупция по високите етажи на властта значително доминират крайните оправдателни съдебни актове – до момента те са 15, срещу едва 4 осъдителни. С други думи, внесените от прокуратурата обвинения имат малко над 20% успеваемост.
- Това е категорично разминаване с процента на осъдителните присъди в България въобще (близо до 100 %), както и в частност по обвиненията за всякакви корупционни престъпления (близо до 90%).
- В огромното си мнозинство оправдателните присъди са по несъставомерни обвинения – за деяния, които съдът преценя, че изначално не съставляват престъпления. Този тип присъди трайно се увеличават и през 2022 вече възлизат на 13 от всички 15 оправдателни присъди, което отразява слабостта на обвиненията на прокуратурата.
Един от тестовете за антикорупционните институции през годината бяха и въведените през 2021 година първи санкции по глобалния закон „Магнитски” на САЩ срещу български граждани. Българските антикорупционни органи обаче през 2022 така и не показват желание или възможност за работа по отношение на корупционните действия на огромното мнозинство от санкционираните лица.
2022 г. беляза и закриването на специализираните съд и прокуратура. По линия на борбата с корупцията по високите етажи на властта, специализираното правосъдие не съумя да постигне никакви запомнящи се резултати нито на централно, нито на местно ниво.
Не е по-различна картината и в специализирания антикорупционен орган, Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ).
Анализът на публичната информация не свидетелства за висока ефективност на комисията при установяване на конфликт на интереси и противодействие на корупцията:
- В 80 % от решенията си през 2022 г. КПКОНПИ не е установила конфликт на интереси: от общо 124 решения на комисията, при 25 се установява конфликт на интереси, а при 99 такъв не е установен.
- От 25-те решения, установяващи конфликт на интереси, 20 са оспорени в съда, като само 3 съдебни решения потвърждават издадените от КПКОНПИ актове.
- Преобладаващият брой от решенията на комисията (88), са относно лица, които заемат публична длъжност на местно ниво
Обобщените резултати от дейността на антикорупционните органи отново потвърждават, че през 2022 реалната картина на корупцията по високите етажи на властта остава скрита.
