По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради в област Стара Загора през първото тримесечие на 2023 г. е 60,
със 119 новопостроени жилища в тях. Спрямо първото тримесечие на 2022 г. сградите са с 8 по-малко, или с 11.8%, а жилищата в тях намаляват с 44, или с 27.0% (фиг. 1).
От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради в област Стара Загора през първото тримесечие на 2023 г. със стоманобетонна конструкция са 98.3%, а с тухлена – 1.7%.
Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите София (столица) – 228 сгради с 1 430 жилища, Пловдив – 175 сгради с 396 жилища, и Бургас – 141 сгради с 525 жилища в тях.
В област Стара Загора най-висок е делът на новопостроените жилища с три стаи (30.3%), следват тези с две (28.6%) и четири стаи (18.5%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи – 2.5%.
Общата полезна площ на всички новопостроени жилища в област Стара Загора през първото тримесечие на 2023 г. е 15 128 кв. м, или с 25.3% по-малко в сравнение със същото тримесечие на 2022 г., жилищната площ намалява с 25.3% и достига 12 885 кв. метра.
Същевременно средната полезна площ на едно новопостроено жилище нараства от
124.3 кв. м през първото тримесечие на 2022 г. на 127.1 кв. м през същото тримесечие на
2023 година.
Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в областите
Търговище – 222.6 кв. м, и Габрово 186.0 кв. м, а най-малка – в областите Благоевград – 76.5 кв. м, и Монтана – 78.9 кв. метра.
Методологични бележки
Статистическите данни за новопостроените жилищни сгради и жилища са разработени на базата на тримесечна информация, получавана от общинските администрации.
В обхвата на наблюдението се включват новопостроените жилищни сгради с одобрен приемателен протокол обр. 16 или издадено разрешение за ползване съгласно Наредба № 2/31.07.2003 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Жилищната площ включва площта на стаите за живеене, спалните, нишите за спане, столовите, стаите за дневно престояване, стаите, ползвани като работни кабинети и библиотеки на научни работници, гостните, холовете, както и площта на кухните над 4 кв. метра. До 31.12.2018 г. площта на кухните с площ над 4 кв. м се разглежда отделно.
Спомагателната площ включва площта на спомагателните помещения, стаите и кухните с площ по-малка от 4 кв. м, вестибюлите с портал и друга преграда, коридорите, антретата, баните, тоалетните, килерите, дрешниците, другите спомагателни помещения (сушилни, перални, балкони и лоджии) независимо от големината на площта им.
Полезната площ на жилището представлява сума от жилищната и спомагателната площ.
Средната полезна площ на жилището е отношение на полезната площ към броя на жилищата.
