На тържество във фоайето на Държавна опера днес бяха обявени важни дарения за Операта. Тържеството бе по повод 1 юли, който е рожден ден на Старозагорска опера заради първата постановка на „Гергана” от Маестро Атанасов в Града на Липите на тази дата през 1925 г. „Още с тази постановка Операта заявява важността си като институция в града. Днес ние подготвяме прехода от богатата и история към бъдещето. Навсякъде в България и по света получаваме положителни рецензии за своето творчество. Направихме първата опера на стадион, първата опера в цирк, два спектакъла вече на опера с кукли, за последните 8 години сме поставили над 25 камерни заглавия” – каза Огнян Драганов, директор на Държавна опера-Стара Загора.
Той обяви дарението на Районната лекарска комисия с председател д-р Генка Пейчева – модерна мултимедия и екран за над 20 000 лв. Овации заслужи и доц.Васил Хаджиилиев, дарил семейното пиано, на което се е свирило на репетициите на първата, втора и трета опера в репертоара на Старозагорска опера. Благодарствено писмо получи и Златославей Митев, дарил сметачна машина на Райчо Митев, главен счетоводител на Операта през 70-те години. Тържеството бе уважено от заместник-кметовете Милена Желева и Надежда Чакърова, Омбудсманът Иванка Сотирова, представители на Старозагорска Митрополия и др. Гостите приветства и Силвия Томова, художествен ръководител на балета на Държавна опера-Стара Загора. Тя съобщи, че на 7 юли тази година във Вила Борджия край Рим на представители на нашата трупа ще бъде връчена наградата “Златен Лешникотрошач” на Фондация “Карла Фрачи” за най-добра европейска балетна компания.
На тържеството д-р Ема Жунич, завеждащ Архива на Операта представи изложба за историята и, която е представена във фоайето и която ще даде основата на бъдещ Музей на Старозагорска опера. Д-р Жунич е и автор на тази статия:
Първото пиано на Старозагорска опера
Пианото марка „Linкe, Godenschweger & Co“ е закупено от Виена в края на XIX век, около 1890 г., от старозагорския адвокат Стефан Зафиров. То е подарък за раждането на първата му дъщеря, Райна. Но в семейството се раждат още две дъщери, Невена и Наталия, които също наследяват влечението към музиката от своя баща. В историята на Старозагорската опера като пръв корепетитор е вписано името на най-малката от тях, Наталия. За нея споменават с признателност и първият тенор Георги Баталов, и първият инспициент и историк на театъра Никола Драганов, и първият режисьор на трупата (и въобще първата жена режисьор в оперния театър на България) драматичната артистка Мара Шопова. 40 години след паметния 1 юли 1925 г., когато е бил изнесен първият цялостен оперен спектакъл „Гергана”, Мара Шопова пише спомен за него. Емоции бликат от всеки ред, нарисуваната с думи картина сякаш оживява пред очите ни! Изтеклите десетилетия не са успели да изтрият онези впечатления, онези „огън и вяра в делото”, онзи идеализъм на първопроходците. „За корепетиторката Наталия Зафирова нямаше и минута отдих. Тя работеше по 6-7 часа с всеки.” – свидетелства Мара Шопова.
Името Наталия Зафирова срещаме и в програмка на „Трубадур” от пролетта на 1927 г. заедно с имената Н. Казмуков и Ал. Коларова, също корепетитори. В същата програмка е отразено, че към 1 април 1927 г. Дружеството „брои 282 редовни членове”. За уважението към младата пианистка свидетелства и фактът, че в една от най-ранните програмки със снимки на артисти (вероятно първата илюстрована), тази на „Кавалерия рустикана” („Селска чест”) от сезон 1931-1932, са публикувани портретни снимки на гл ръководител Димитър Христов, на изпълнителите Сия Кюстелева (Сантуца), Драгия Драгиев (Туриду), Георги Широков (Алфио), Мара Деличева (Мама Лучия), Донка Соскова (Лола), на хормайстора Златан Станчев и на корепетиторката Наталия Зафирова. В цялата почти 100 годишна история на операта, освен в юбилейни албуми с включени повече портрети на артисти и сцени от постановки, като че ли няма друга програмка към постановка със снимка на корепетитор!
Нека отделим малко повече внимание и на бащата Стефан Зафиров, който е купил от Виена и доставил в Стара Загора въпросното пиано. Що за човек е бил той?!
Стефан Зафиров е роден през 1846 г. в Стара Загора. Произхожда от буден и богат български род. Поп Минчо Кънчев го споменава в своята „Видрица” като един от многото учители, „които приличат на нази – хаирсъзи”, т.е. революционери. Естествено, младият учител е сред участниците в Старозагорското въстание 1875 г. В „Поява и развой на музикалното дело в Стара Загора. Исторически очерк” авторът Георги Баталов описва Стефан Зафиров, Колю Ганчев, Пенчо Славов, Стефан Сливков като участници в създадения през 1860 г. градски оркестър. Стефан Зафиров свирел на сантур и фисхармоника. Освен музикалната дейност и изнасяните концерти, както и в много други населени места, оркестърът бил и добро средство за агитация за народно въстание. Въстанието в Стара Загора избухнало на 16 септември 1875 г., но не сполучило… Цялата музикална група, взела участие във въстанието, била пратена в затвора. Цигуларят и председател на революционния комитет Колю Ганчев бил обесен на 20 май 1876 г.
След Освобождението семейството на Стефан Зафиров, съгласно временно решение на градския съвет на гр. Стара Загора, получава имот за застрояване в централната част на града. Георги Туртутиков в „История на Старозагорската адвокатура” пише, че „След Освобождението Стефан Зафиров е съдебен служител и един от първите адвокати в Стара Загора. В началото на ХХ век продължава да бъде сочен като добър адвокат-практик в родния си град.”. Атмосферата в семейството е приповдигната с честите музикални занимания на бащата и на трите му дъщери, две от които са пряко свързани с историята на Старозагорската опера – Наталия, най-малката, като първи корепетитор на сформиращата се трупа, средната, Невена е участник в хора.
По-късно, преди средата на втората половина на ХХ век, на пианото свирят многобройните ученици на Пенка Попова (дъщеря на най-голямата от трите сестри Зафирови, Райна), която няколко мандата е директор на детската музикална школа в Стара Загора.
