Апарат с изкуствен интелект за колоноскопия вече работи в Болница „Тракия“

Ендоскопски апарат с изкуствен интелект за изследване на дебелото черво вече работи в хирургичния блок на Болница „Тракия“ в Стара Загора. С иновативната апаратура, която открива и най-труднозабележимите промени в човешката тъкан, вече са извършени над 100 манипулации с отличен резултат. Това съобщи началникът на Гастроентерологично отделение в лечебното заведение д-р Иван Сираков, д.м.

Апаратът OLYMPUS EVIS X1 с ENDO-AID е сред последните иновативни продукти в областта на ендоскопията и последния създаден от  OLYMPUS.

Новият апарат има способността да открива дори минимални промени по лигавицата на дебелото черво и съвсем малки полипи, които с предишната технология колоноскопи могат да бъдат пропуснати от човешкото око. 

Изкуственият интелект маркира в различни цветове откритите находки и подсказва на ендоскописта къде точно да насочи вниманието си, а това води до повишаване прецизността на работата и повишава откриваемостта на промените в лигавицата още в най-ранен стадий.

„Апаратурата е много полезна и при откриване на източник на остро кървене от горните и долните отдели на гастроинтестиналния тракт, когато той е незабележимо малък, а луменът на червото, и респективно съдът, са изпълнени с кръв. Подобни ситуации поставят на изпитание и най-опитния лекар, но с помощта на новата апаратура печелим както време, така и прецизност в ежедневната ни  дейност и това още повишава ефективността на работата ни“, сподели д-р Сираков.

Работата с новата апаратура стартира след като преди няколко месеца в Болница „Тракия“ беше проведено обучение и работа с демонстрационна конфигурация, осигурена от OLYMPUS с подкрепата на собствениците на лечебното заведение, фамилия Колеви. „Това позволи да усвоим в детайли всички най-нови, огромни възможности и опции на тази апаратура от най-ново поколение. Благодарим на ръководството на МБАЛ „Тракия” и лично на инж. Дечко Колев за предоставената ни възможност да работим с най-добрата апаратура и за поредната инвестиция в нас. Практикуването на качествена медицина, в частност на модерна гастроентерология на много високо ниво, е свързано винаги с непрестанни инвестиции. Технологиите се развиват и качеството изисква да сме в крак с тях”, подчерта д-р Сираков.

– Д-р Сираков, какви са възможностите на тази високотехнологична апаратура и как точно Ви помага изкуствения интелект в процеса на работа?

– Напоследък много се говори за използването на изкуствения интелект във всички сфери на живота ни. В конкретния случай, той позволява откриването на най-ранните лигавични промени, респективно на най-малките дебелочревни лезии, в частност полипи, което е гаранция за възможността за отстраняването им и осъществяване на превенция на колоректалния рак. Възможностите на новата апаратура обаче не се изчерпват само с това. Тя притежава много други нови или усъвършенствани опции, даващи възможност за по-добро, правилно и предварително тълкуване на ендоскопските находки. 

– Само за колоноскопия ли може да се използва новата апаратура или и за други изследвания? 

– Засега изкуственият интелект се използва само в колоноскопията, но останалите опции на OLYMPUS EVIS X1, подобряващи видимостта на лигавичните промени и вглеждането в детайлите, са възможни и при видеоезофагодуоденоскопия, или казано по-просто – за гастроскопия. Т.е и при изследване на хранопровод, стомах и дванадесетопръстник.

– Колко изследвания и манипулации извършихте досега с новата апаратура? Какви са резултатите?

– Апаратурата е налична в операционната ни зала от две седмици и едно от големите ѝ предимства е възможността за съвместимост на новия процесор с предпоследното поколение на OLYMPUS – EXERA EVIS III. Това ни дава възможност вече при абсолютно всяка колоноскопия, освен всички други възможности на новия процесор, да се използва и изкуствен интелект. Досега с новата апаратура са направени повече от 100 манипулации.

Резултатите? Те няма как да бъдат преценени на момента. По данни от проучванията за сравняемост на прецизността на изследването с AI в сравнение с предишните поколения колоноскопи, общата ефективност, респективно откриваемост и на най-началните, минимални лигавични промени, достига до 50 % повече при апарата с изкуствен интелект (AI). 

– Имахте ли конкретен случай досега, в който новата апаратура Ви подсказа наличие на труднооткриваема находка?

– Не можем да говорим за конкретен казус. Просто вече откриваме лезии, респ.полипи, с големина и под 1 мм. Увеличава се възможността за откриване и на недобре надигнати лезиии. По-широк е и ъгъла на изследваните участъци, т.е откриваемостта на каквито и да е лигавични промени, е по-висока. Новият процесор дава възможност с много голяма вероятност за правилна преценка на хистологичния вариант на съответния полип дали е доброкачествен или злокачествен. Разбира се, окончателен отговор на този въпрос дават нашите хистолози, след като обработят изпратения за обработка хистологичен материал (биопсия или радикално отстранена лезия).

– Съкращава ли се продължителността на изследването?

– Разбира се, като цяло продължителността на изследването се съкращава, но това е едно от най-малките предимства на новото поколение апарати.

– Какви нови възможности се откриват в работата Ви с внедряването на система с изкуствен интелект?

– Като цяло подобрява диагностиката на най-началните и малокалибрени лигавични промени, което води до подобряване на ефективността на работата ни. Но, забележете – никакъв изкуствен интелект не може да помогне на пациент, който не ходи на лекар, не бива изпратен за колоноскопия. Откриваме детайли и промени само на пациенти, които са били достатъчно отговорни да потърсят съвет от специалист и са били насочени за колоноскопия.

Позволявам си да припомня за отговорността на пациентите към собственото им здраве – то е лична отговорност. Следващата стъпка е в ръцете на общопрактикуващите лекари – да бъдат отговорни и да спазват най-важния пункт от програмата за профилактика на колоректалния рак – всеки пациент на 50-годишна възраст да бъде изпращан на профилактична колоноскопия, независимо дали има клинични оплаквания. За пациенти, имащи в родословието си роднини с колоректален рак или с полипи на дебелото черво, тази възраст е 35 години! Всеки пациент с кървене при дефекация е показан за колноскопия. Пациент с коремна болка, неповлияваща се от стандартно симптоматично лечение, дори и без алармиращи симптоми, е показан за ендоскопски изследвания.

– Каква е ролята на подобен тип технологии при скрининга? Ще се повиши ли ефективността при предотвратяване на рак на дебелото черво?

– Технологиите се развиват главоломно, това води и до неминуемото бързо развитие на медицината, развиване на медицинското познание, повишаване качеството на работа, усъвършенстване на диагностиката и лечението на болестите. Скрининговите програми изискват много неща. На първо място това е финансиране от държавата – все пак нейно задължение е да се грижи за здравето на населението, включително и за профилактичната медицинска грижа. Обучението на медицински специалисти и спазване на алгоритъма на поведение според сега действащите медицински консенсуси е друго важно условие. Технологична осигуреност и достатъчно добра материална база – тук е мястото за споменаване на най-новия клас ендоскопски апарати с изкуствен интелект – OLYMPUS EVIS X1 с ENDO-AID. Здравна просвета и достатъчна информация за смисъла и начина на участие на пациентите в скрининговата програма, достъпност, перманентен контрол на осъществяването на програмата – всички тези условия са важни за провеждане на ефективен скрининг.

– Осигурява ли държавата тези условия?

– Към днешна дата НЗОК не предвижда и не финансира профилактична колоноскопия. Т.е. при здрав пациент, с липса на клинични оплаквания у пациента, НЗОК не заплаща на съответната болница разходите по подготовка, пролежаване и труд на персонала, за извършване на профилактична колоноскопия. Има опция за амбулаторно изследване, заплащането на която от НЗОК е пренебрежимо ниско и не покрива дори дезинфекцията на апарата по съвременните критерии, поради което и никой работещ ендоскопист не практикува такова изследване. Това налага прилагането на куп административни уточнения и стъпки, които да позволят на пациента да си направи безплатно профилактична колоноскопия. Този казус показва необходимостта от промяна а системата, което зависи от държавата, в лицето на НЗОК, и от разширяването на възможностите за реално здравно застраховане, което е съвсем отделна тема, по която няма как да си говорим сега.