31 юли 1877 година е дата, носеща в себе си рани и обич, кръстоносене и героизъм, вяра и себеотрицание. Бранителите на Стара Загора на този ден се бият с противник, чиято численост е четири пъти по –голяма. Посрещат го с нечовешка смелост и проливат кръвта си на това поле.
Много мъка и болка след битката понасят на плещите си и жителите на Стара Загора, загивайки в пожарищата на града. Убивани, драни живи и поругавани, те застават в пантеона на мъчениците на отечеството ни, не само като памет на българско достойнство, но и като пламъци в неугасимия огън на родния ни дух. Духовните сърца на убитите четиринадесет хиляди наши съграждани и на над шестотин войни, от които 475 български опълченци, са в духовни темели на Стара Загора и България.
Темели, положени от благословията на светия партиарх Евтимий Търновски, който сам заточен и страдащ, благославя поробените си братя и сестри със спасителните думи „ На Света Троица Ви оставям – и сега, и на веки!”. С благодатта им нашите предци преминават през горнилото на болки и ужаси. Страдат и биват мъчени, посичани и набивани на кол, но поробителят никога не успява да спре в горещите им сърца надежда за свобода. Там има вяра!
Вяра, укрепвала в стихията на боя ръцете на знаменосците на Самарското знаме. Доказана вяра на светли души, които с гърдите и живота си защитават този символ на православната ни надежда, на чиито страни са изобразени спасителният кръст и иконите на Иисус Христос, Св.Богородица и Св.братя Кирил и Методий. Руски и български войни с цената на своето лично разпятие запазват знамето-светиня от турски плен и то по-късно победоносно се вее при Шипченските боеве.
Сбъдва се молитвата, произнесена от стария воевода Цеко Петков, произнесена по време на връчване на знамето на Българското опълчение в Плоещ на 18 май 1877 година. Развълнуван, с поглед към небето, той изрича изстраданите думи „ Да даде Господ това свято знаме да премине от край до край през многострадалната българска земя. Нека нашите майки, жени и сестри да изтрият с него скръбните си очи , а след това да настане мир.”
Днес, в подножието на паметника „ Бранителите на Стара Загора” , където е бил командният пункт на българските опълченци, е редно да си зададем въпроса защо е нужно да променяме почит към празник, изпросен от хиляди молитви на дедите ни, изричани непрестанно през тъмнината на петвековното робство, достигнат чрез мъченичеството на нашите отци и майки. Колко народи след вековно системно унищожаване от поробител на род и вяра, на памет и самочувствие, оцеляват? Нашият го прави! Освобождението на България е наистина триумф на вяра и дух. Това не са патетични слова, а жива релефна истина, което е послание за истинското и страдащо православие, проверено от времето и спасително за всички ни. Този живец на българското духовно сърце, без който народът ни не би преодолял стихията, страдания и неистови стремежи за унищожаване и асимилация, трябва да бъде предаван от поколение на поколения след нас.
За съжаление, днес заветните думи „Свобода или смърт”, изписани по телата на днешната младеж, а тялото е дом на Духа Светаго, са изпразнени от своето съдържание, защото родолюбието се съхранява в сърцето на българина, което винаги трябва да милее и да тачи своята родина и за всички близки около него, като ги обгръща с вярата, надеждата и любовта. Свидетели сме на брутални действия спрямо човешка личност, които винаги са осъдителни, изпитвайки неприязън към тези, които ги извършват, оставайки с убеждението, че не са родени от двама любящи родители, а отгледани и възпитани от хора без морални ценности и етични норми на поведение. Изборът е свобода на човека, която винаги се регламентира и отстоява в ценността на добротворството и миролюбието, а издевателствата върху ближния, ще донесат разруха в обществото ни и обезсмислят цялата система, която трябва да въздаде за деянията, които се извършват, именно в нашето свободно, демократично и „либерално” общество. Нека си спомним картината на Шипка при боевете, когато всички които паднаха за Освобождението на България, защитаваха със своите тела заветния проход и те положиха своите кости пред олтара на отечеството ни. За разлика от днешната картина, когато някой в ярост измъчва и реже от тялото на своя ближен, за да отмъсти в своята ярост и това кощунствено деяние донесе отпор в цялото ни общество, осъждайки стореното и молейки се за пострадалата, да продължи живота си и да запази силите си и човешкото в себе си, а Бог на всеки ще въздаде според деянията му.
Поклон пред паметта на нашите български бащи и майки, братя, и сестри, опълченци и мирни граждани, загинали мъченически, за да ни има! Поклон пред паметта на хилядите, които полагат живота си за Освобождението на страдащата ни родина. Поклон пред всички, които проляха кръвта си и положиха костите си пред олтара на Отечеството ни.
Слава Богу за благияя Му промисъл да съхрани България! Нека скъпата ни Родина пребъде през вековете!
