Както на всички избори, и в бюлетините за кметове и общински съветници има опция за протестен вот. В Община Стара Загора 1261 -н граждани са гласували с ,,Не подкрепям никого”. Това се равнява на един и половина общински съветника.
Всяка бюлетина, в която е отбелязано смятаното за “протестно” квадратче в интегралната бюлетина, е действителна.
Това важи без значение дали избирателят гласува с хартия или на машина, дали става дума за избор на кмет или листа за общински съветници – по закон това е съвсем легитимен избор.
Ако гласуваме с хартиена бюлетина, има и още няколко изисквания, за да се признае вотът.
Изборът трябва да е посочен еднозначно със синя химикалка и знак X или V, в квадратчето пред опцията “не подкрепям никого”, да са положени два печата от изборната комисия, да няма други знаци, изписани по бюлетината, да е откъснат краят ѝ, на който има числова контрола, и да е пусната в урната.
При машините последните усложнения ги няма – тя не допуска “произвеждане” на недействителен глас. Няма риск, ако гласуваме с “Не подкрепям никого”, това да се окаже в подкрепа на някоя партия или кандидат.
Бюлетините с този вот се броят отделно от избирателните комисии при отчитане на изборния резултат и се описват отделно, гласи Изборният кодекс.
Единственото нещо, на което “протестното” гласуване наистина влияе, е на данните за общата избирателна активност в съответната община или кметство.
С други думи – човек е отишъл до урните в името на статистиката и неговият глас ще бъде отчетен в графата, която показва колко от избирателите са участвали във вота.
В случая с избора на кмет тази обща активност има някакво отношение към изчисленията дали ще има балотаж или не – за да се спечели кметски пост от първия път, то един от кандидатите трябва да е събрал поне 50% плюс 1 от действителните подадени гласове. А “не подкрепям никого” е действителен глас, макар да не е за никого.
С други думи – повече “не подкрепям никого” бюлетини водят до по-голяма вероятност да се наложи да се гласува и седмица по-късно на балотаж за кмет.
Минималният праг от брой гласове за влизане в Общинския съвет не е фиксиран, както е на парламентарни избори (4%), а се изчислява на всеки избори като броят на действителните бюлетини се разделя на броя на общинските съветници в съответната община.
Тази бариера се нарича “общинска избирателна квота”.
Макар “Не подкрепям никого” да са действителен глас, в Изборния кодекс изрично е уточнено, че тези гласове се изваждат от общия брой валидни бюлетини, когато се опреля нивото на бариерата.
Тоест протестният вот по никакъв начин не влияе на разпределението на мандатите в новия общински съвет между прескочилите прага партии, коалиции или независими кандидати.
До 2016 г. подобна опция за гласуване не съществува в бюлетините на каквито и да било избори в България. Дотогава “протестният” вот по-често се появяваше под формата на изписани остроумни или нецензурни думи или картинки по бюлетините. Това ги правеше невалидни.
Квадратчето “Не подкрепям никого” се появява, когато по идея на парламентарните тогава партии ВМРО и НФСБ и с подкрепата на ГЕРБ в Изборния кодекс е записано, че гласуването става задължително за всички български граждани с избирателни права.
Първоначално бяха предвидени санкции срещу системно негласуващите, но Конституционният съд ги отмени.
Сега санкции няма, но на хартия вотът още се води задължение, а не право – по закон.
В този случай задължените да пуснат бюлетина граждани получават възможност да не подкрепят нито една партия, коалиция или кандидат и това да се зачете като легитимно упражняване на вот.
Една от целите на въвеждането на задължително гласуване беше повишаване на избирателната активност. От 2016 г. насам тя предимно спада.
