Предпремиерен разговор с актрисите Симона Тодорова и Екатерина Лазаревска, които дебютират на старозагорска сцена в спектакъла на известния финландски драматург Мика Мюлюахо. Премиерата е на 18 ноември в Културен център Стара Загора.
„Има два свята, светът на хармонията и светът на хаоса. Точно когато най-малко очакваме, те започват да се движат един към друг и тогава се ражда „Хаосът”, ни казва Мика Мюлюахо, който със своята творба шеметно ни повежда в епохата на постмодерна.
„Хаос” е част от трилогия, това е втората ѝ част и се играе само от жени, които се превъплътяват в близо две дузини образи.
Дебютиращите актриси са избрани на кастинг сред 40 кандидатки от цялата страна. Режисьорът, Петър Денчев, стана популярен с модерните си и провокативните постановки.
Започвам разговора с уточнението, че гонзо журналистиката не е моя профил, и преди години, когато прочетох „Шокова доктрина” на Нейоми Клайн, …бях разтърсена. Те присъстват в „Хаос”, а аз искам да намеря отговор на въпроса: „Кой или какво забърква хаоса в живота на една жена?”
На Симона Тодорова и Екатерина Лазаревска са поверени централни роли в смешно-тъжната хроника от живота на три съвременни жени, учителка, психотерапевка и …журналистка, които ни представят неочакван разказ за смелостта, състраданието, любовта и се опитват да спасят човешката душа и в най-мрачните мигове.
Екатерина Лазаревска
Родителите ми са страстни почитатели на изкуството. По принцип не харесвам “идоализирането” но, фигурата, която най-много се доближава до тази форма на авторитет е собствената ми майка. Благодарение на родителите ми още от дете изкуството съществува като важен фактор в живота ми, разказва Екатерина, която на 1 ноември получи дипломата си от НАТФИЗ, където завърши в класа на проф. Атанас Атанасов. Неочакваната намеса на много добри приятели са причина да кандидатства в България, а не в специалност „Графика” в Художествената академия в Берлин. В македонската столица завършва езикова гимназия.
Екатерина Лазаревска е гост-актьор в „Хаос”. Стара Загора много ѝ харесва, а работата си с режисьора Петър Денчев определя като важна стъпка в творческата си кариера.
Била е няколко пъти в Скандинавия, а Мика Мюлюахо, според нея, е един от добрите драматурзи от постмодерна.
– Признавам, че съм почитател на скандинавското изкуство ,традиции, култура – подчертава актрисата.
– В процес на превъплъщение съм, създавайки образа на учителката София и още поддържащи роли в „Хаос” – казва 22-годишната Екатерина Лазаревска. По думите ѝ всяка една от тях е пълен контраст с натюрела ѝ, следователно този процес изисква двойно повече енергия и фокус.
– „Хаос” е текст, чрез който се тестват социалните граници, патриархалните проекции дълбоко вкоренени в структурата на обществото и женското поведение. Пиеса за либидната енергия, половата борба и съществуването в постмодерното общество. Всичко е субективно, всичко е лично”- признава актрисата. Най-голямата изненада? Това е хуморът, който блика на неочаквани места в драматургичния текст.
След премиерата в Стара Загора има покана за друга роля ,като артист на свободна практика, извън България, и не в Македония.
Симона Тодорова:
На 24 години времето ми е разделено между театър „Гео Милев”и бандата ”FUL”, между Стара Загора и София, обяснява актрисата. Винаги съм искала да се занимавам не само с едно изкуство. Сега съм актриса в старозагорската трупа и вокалист на бандата. Първата ми роля на професионална сцена за мен е един голям шанс и късмет да играя в „Хаос” и да работя с Петър Денчев, един изключителен съвременен режисьор. Изведнъж пред мен се отвориха вратите на един нов свят.
Участието ми като ученичка в спектакъла „Влюбения Шекспир”, постановка на Пламен Марков на сцената на театър „Стоян Бъчваров” в родния ми град Варна за мен беше решаващо да избера актьорската професия. Според роднини, може би съм наследила прадядо ми Тодор Баръмов, който е бил цигулар, певец и писател. В училище не можех да си намеря място, признава Симона.
Моята преподавателка Лилия Абаджиева в Театралния колеж „Любен Гройс” ме формира като отговорна, дисциплинирана актриса.
Трудно е да изиграеш психотерапевт, без да познаваш професията, драматургичният текст е един водовъртеж от катастрофи, който не оставя пространство да дишаш. Аз съм от хората, които си представят сюжетите в картини, защото рисувам и когато си мисля за пиесата си представям една черна дупка, бездна. Това е хаосът на пиесата. За първи път съм поставена пред конфликтни ситуации, от които не знам изхода, не разбирам и това много ме вълнува, това е една голяма провокация за мен. Начинът на писане на Мюлюахо е глътка свеж въздух в днешния ден. С работата ми с режисьора Петър Денчев ударих джакпота. Късметлийка съм да работя с един от най-модерните режисьори. Той е провокатор. Изключително интуитивен, най-интуитивният от всички, с които съм работила досега. Има сили и желание да отдели време на всяка една от нас специално внимание, за да формираме заедно образа. Не се чувстваш сам в работата си с режисьора. Ролята на психотерапевт ме води в дълбини, които не познавам и колкото по-дълбоко потъвам в работата, толкова повече разбирам, че има още път надолу.
Изключително ме впечатли монолога на Юлия и искам да Ви цитирам: „Има два свята – светът на хармонията и светът на хаоса, точно когато най-малко очакваш, те започват да движат един към друг и тогава се ражда хаосът. „
Хаосът е константен, и не виждам изход от него.
Не мога да не отбележа още, че когато чух музиката, композирана от Христо Намлиев за спектакъла, изтръпнах, разтърсваща е.
