14 ноември – Световен ден за борба с диабета
Ендокринологът д-р Пенка Митева: България трябва да създаде национална платформа за профилактика на захарния диабет
На 14 ноември отбелязваме Световния ден за борба със захарния диабет, който вече добива мащабите на световна епидемия. От него по света страдат над 360 милиона души. На всеки 10 секунди двама души се разболяват от диабет, а един човек умира от това заболяване. Годишно 7 милиона души се разболяват от диабет, от тях 70 000 са деца. СЗО предвижда, че към 2030 г. над 500 милиона души ще бъдат засегнати от диабет . В България, според статистиката, от това заболяване страдат около 500 000 души. 40% от хората обаче не знаят, че имат диабет.
Съществуват два основни типа захарен диабет – тип 1 и тип 2. При децата по-типичен е първия тип, а при възрастните се развива основно втория тип диабет.
За това как да разпознаем симптомите на диабета и как да живеем със заболяването, ако то бъде диагностицирано, разговаряме с ендокринолога д-р Пенка Митева, началник на отделението по „Ендокринология“ в Болница „Тракия“
– Д-р Митева, според статистиката половин милион българи страдат от диабет. 40% от тях не знаят, че имат това заболяване. Кога трябва да се усъмним, че може да сме развили диабет?
– Известно е, че по-разпространеният диабет е тип 2, при който оплакванията обичайно са доста дискретни. Те трудно се улавят от самите пациенти. Съмнения можем да имаме, когато чувстваме сухота в устата, постоянна жажда, напълняваме на тегло, усещаме сърбеж по кожата и особено по гениталиите при жените.
Другото обстоятелство, за което трябва да мислим, е когато някой в семейството има захарен диабет тип 2 – тоест, за така наречената „фамилна обремененост“.
– Кои са основните рискови фактори за появата на диабет?
– От основните рискови фактори на първо място ще посоча затлъстяването, което напоследък е повсеместно. Българската нация с доста бързи темпове успява да догони най-затлъстелите нации в света, като американците, например. Затлъстяването основно се дължи на заседналия начин на живот. Твърде малък процент от българите спортуват, всеки се вози на кола, не се карат велосипеди, забързаният начин на живот някак предразполага към тази заседналост и към консумиране на бързи храни, които водят към затлъстяване.
Другият рисков фактор са сърдечните заболявания – най-вече хипертоничната болест на сърцето. Високото артериално налягане се последва от затлъстяването и се получава порочен кръг. Обикновено затлъстелите пациенти с високо артериално налягане имат и висока концентрация на липиди в кръвта. Някои от тях са пушачи, други са преживели един или повече инциденти – мозъчен или сърдечен. Всички тези рискови фактори затварят този порочен кръг и когато освен тях пациентът е генетично предразположен да развие захарен диабет, всички тези рискови фактори се превръщат в пусков механизъм за неговата поява.
– За какво алармира инсулиновата резистентност?
– Инсулиновата резистенстност е термин, който през последните години е доста модерен. Инсулиновата резистентност е основният патогенетичен фактор за появата на захарния диабет. За какво става въпрос?
Добрата форма на организма се дължи на доброто приятелство между кръвната захар и инсулина в организма. Когато те вече не са приятели и не се разбират добре, се получава така наречената инсулинова резистентност. Инсулинът е растежен хормон, който се отделя от клетките на панкреаса. Колкото по-високи са нивата на инсулина, толкова повече той не може да си свърши работата. Обикновено при инсулиновата резистентност имаме нарушение или в свръзването на инсулина с неговия рецептор, така че той да може да сваля нивата на кръвната захар или имаме неочувствяване на основните клетки, върху които действа инсулина – това е мастната тъкан, това е черния дроб, това са мускулите.
Когато има несъответно отделяне на нивата на инсулина спрямо храненията и кръвната захар, тогава се получават високи пикове на инсулина, става пренапрягане на клетките, които отделят инсулин. След определен период – например от 1 до 3 години, когато тази инсулинова резистентност не е повлиявана медикаментозно или чрез промяна в начина на живот, то тогава се стига до изчерпване на инсулиновите резерви и до развитие на захарен диабет.
При хора с инсулинова резистентност, които са предразположени или фамилно обременени със роднини със захарен диабет, трябва да действаме с всички средства, за да не се развие във времето захарен диабет.
– Как трябва да променим начина си на живот, за да намалим риска от появата на диабет?
– Аз съм ендокринолог, който смята, че България трябва да създаде национална платформа за профилактика на захарния диабет, защото това заболяване е хронично прогресиращо и социално значимо. Като болест то не е толкова страшно – страшни са усложненията от захарния диабет. Лошо става, когато диабетът вече засегне малките съдове на очите, на бъбреците, големите съдове на крайниците, на сърцето и на мозъка. Затова всички хора – не само тези, които са предразположени или които ще развият диабет – трябва да имат едно балансирано и здравословно хранене. Това не значи, че пациентът трябва да спазва тежки рестрикции, като спре рязко да яде едни или други храни. Има една прословута „диабетна чиния“, която показва, че по-големият процент от храненето ни трябва да бъде със зеленчуци и плодове, по-малко трябва да бъдат белтъците под формата на месо и съвсем малко в тази чиния трябва да бъдат храните от групата на бавните въглехидрати като картофи, ориз, макарони и тестени изделия.
Нека не ядем бързите храни, които сега са навсякъде, да се опитваме поне минимално, ако не всеки ден, да имаме 20 минути физическа активност, която се изразява в среднобързо ходене, в някаква гимнастика, в аеробика. Поне четири пъти в седмицата хората трябва да ходят! Да си сложат маратонките, шапката и да ходят по 10 000 – 12 000 крачки, което се равнява на 7 – 8 километра среднобързо ходене. Ако не можете да ходите, си купете куче, което да разхождате. Това също ще допринесе за сваляне на теглото и за общия тонус на организма.
Третото важно нещо са ежегодните профилактични прегледи при личния лекар, които всеки човек не трябва да пропуска. Така поне един път в годината пациентите ще имат измерена случайна кръвна захар, ще се провери нивото на липидите в кръвта, бъбречната функция и артериалното налягане. Ако има някакъв проблем и тази случайна кръвна захар е над 6, липидите и кръвното налягане са завишени, те трябва да се проследят, да се вземат мерки за начина на живот. Профилактиката при семейните лекари е нещо много важно. Защото там е мястото, където пациентите биват преглеждани и изследвани. В момента диабет тип 2 в България е с доста тежки общи показатели именно защото се къса тази връзка между профилактика и ранна консултация с ендокринолог. И когато тези пациенти дойдат при нас с изразени оплаквания, те вече са закъснели.
– Колко пациенти преминават годишно през отделението по ендокринология в Болница „Тракия“?
– Годишно през отделението ни преминават между 500 и 600 пациенти. Обикновено лекуваме пациенти с декомпенсиран захарен диабет. За да стигне захарния диабет до болница, това значи, че пациентът не се е проследявал адекватно, не се е лекувал или не е направена преоценка на поведението при захарен диабет – било заради новопоявила се промяна в бъбречната функция или преживян някакъв сърдечен или мозъчен инцидент. За жалост ние виждаме пациенти, които са лошо контролирани с недобре компенсиран захарен диабет. Когато диабетът е правилно контролиран, рядко се стига до болница.
