Брой и прираст на жилищните сгради
Жилищните сгради[1] в област Стара Загора към 7 септември 2021 г. са 91 176. В периода между двете преброявания броят на жилищните сгради се е увеличил с 2 229, или с 2.5%.
В община Стара Загора (26 509) се намират 29.1% от жилищния сграден фонд в областта, като най-малък брой жилищни сгради има в община Николаево – 1 954, или 2.1%.
През периода 2011 – 2021 г. в община Гурково е отчетено най-голямо увеличение в броя на жилищните сгради – с 39.5%. В община Опан сградите намаляват с 11.1%.
- Жилищни сгради по общини в област Стара Загора към 7 септември 2021 година
| Общини | Жилищни сгради към 7.09.2021 (брой) | Структура на жилищните сгради към 7.09.2021 (%) | Прираст (брой) | Прираст
(%) |
| Област Стара Загора | 91176 | 100.0 | 2229 | 2.5 |
| Братя Даскалови | 6636 | 7.3 | 8 | 0.1 |
| Гурково | 2851 | 3.1 | 808 | 39.5 |
| Гълъбово | 4895 | 5.4 | 40 | 0.8 |
| Казанлък | 17730 | 19.4 | -449 | -2.5 |
| Мъглиж | 6029 | 6.6 | -182 | -2.9 |
| Николаево | 1954 | 2.1 | 97 | 5.2 |
| Опан | 2393 | 2.6 | -299 | -11.1 |
| Павел баня | 7270 | 8.0 | -335 | -4.4 |
| Раднево | 5958 | 6.5 | -346 | -5.5 |
| Стара Загора | 26509 | 29.1 | 2637 | 11.0 |
| Чирпан | 8951 | 9.8 | 250 | 2.9 |
Област Стара Загора е на 8-мо място с 91 176 жилищни сгради или 4.3% от жилищния сграден фонд на страната.
В сравнение с 2011 г. в осемнадесет области, броят на жилищните сгради нараства, като най-голямо увеличение се наблюдава в областите София (столица) – с 16.6%, Благоевград – с 8.4%, и Варна – с 8.1%. Област Стара Загора е петнадесета по ръст на жилищните сгради. В останалите десет области има намаление, като най-голямо е в областите Плевен – с 5.8%, Ямбол – с 4.5%, и Русе – с 3.6%.
Вид на жилищната сграда
Към 7 септември 2021 г. в област Стара Загора къщите са 83 840 броя, или 92.0% от сградите, жилищните блокове, кооперациите – 3 176 или 3.5%, вилите – 2 473 или 2.7%, а летните кухни – 1 534 или 1.7%.
Фиг. 1. Структура на жилищните сгради по вид на сградата в област Стара Загора
към 7 септември 2021 година
Основни характеристики на жилищния сграден фонд
Брой етажи
Преобладаващата част от жилищните сгради са едноетажни – 53 821, или 59.0% от всички жилищни сгради в областта, и двуетажни – 32 436, или 35.6%, докато тези на шест и повече етажа са 1 061, или 1.2%.
Най-много жилищни сгради на шест и повече етажа има в областите София (столица) – 9 598, Варна – 3 012, и Пловдив – 2 713, а най-малко в Смолян – 162, Видин – 198, и Разград – 201.
Фиг. 2. Структура на жилищните сгради по брой на етажите и общини в област Стара Загора към 7 септември 2021 година
Жилищни сгради по периоди на построяване
По-голямата част от жилищните сгради в област Стара Загора (34.4%) са построени до 1959 г., следват построените през периода 1960 – 1969 г. – 22.0%. Построените през 2010 – 2021 г. са 3.9%.
До 1959 г. най-много жилищни сгради са построени в общините Братя Даскалови и Николаево съответно – 62.0 и 47.3%, а най-малко в община Стара Загора – с 25.4%.
В периода 2010 – 2021 г. най-висок е делът на построените сгради в общините Стара Загора и Гурково – с по 6.3%, а най-нисък е в община Гълъбово – 0.3%.
Методологични бележки
Обект на преброяване на жилищния сграден фонд са жилищните сгради, включително тези, които към момента на преброяването не се използват за живеене.
Жилищна сграда е сграда, която по първоначално изграждане или чрез преустрояване е предназначена за постоянно обитаване и се състои от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60% от разгънатата ѝ площ.
За самостоятелна жилищна сграда се приема постройка, която е отделена от други постройки с разграничителни стени от основите до покрива и има отделен самостоятелен покрив.
За отделни жилищни сгради се приемат тези, които имат разграничителни стени помежду си, макар в отделни случаи да имат общ покрив.
За една жилищна сграда се приема и тази постройка, която макар да има два покрива (на различно ниво), представлява едно общо архитектурно цяло.
Сградата от тип къща-близнак, когато е построена на едно дворно място (парцел, поземлен имот), се приема за една сграда, а когато е построена на два парцела, се приема за две сгради.
Пристройката се смята за част от сградата, когато е конструктивно свързана с нея, т.е. когато е свързана с обща врата и когато има общи стени със сградата независимо от това дали има, или няма общ покрив с нея. Пристройката не се брои като отделна сграда.
Според вида си жилищните сгради са:
- Къща – нискоетажна (от един до три етажа) жилищна сграда (свободно стояща, „на калкан“ или „близнаци“, терасовидна, редова и др.), при която всяко от жилищата има собствен вход директно от прилежащия терен. Тук се включват и сградите до три етажа с по едно жилище на етаж и общ вход от улица/двор. Тук се включват и къщите за гости и семейните хотели, в които поне 60% от площта се използва за обичайно пребиваване на лица и отговарят на определението за къща.
- Жилищен блок, кооперация – сграда с ниска (2 или 3 етажа), средна (4 и 5 етажа) или висока (6 и повече етажа) етажност и с един или повече входове с общо стълбище към отделните жилища в съответния вход. Тук се отнасят и сградите на два или три етажа с две и повече жилища на етаж. Жилищни блокове, които имат повече от един вход, и тези, които са строени по секции (стъпаловидно), се приемат за една сграда. Тук се включват и къщите за гости и семейните хотели, в които поне 60% от площта се използва за обичайно пребиваване на лица и отговарят на определението за „Жилищен блок, кооперация“.
- Сграда от смесен тип (над 60% жилищна площ) – сгради, в които повече от 60% от разгънатата застроена площ се използва за жилищни цели, а по-малко от 40% от площта – за нежилищни цели (търговски, административни и др.).
- Общежитие – жилищна сграда, предназначена за временно задоволяване на жилищните нужди на студенти, докторанти и специализанти или работници/служители.
- Лятна кухня е отделна постройка, чиито помещения се ползват от домакинство, постоянно живеещо в жилищната сграда, към която принадлежи лятната кухня. За лятната кухня не се събира информация за жилище, а данните се отнасят към основното жилище.
- Вила – сгради, които се намират в регулирани или нерегулирани вилни зони, частни имоти (лозя, градини) и др. и които по първоначално изграждане са предназначени за задоволяване на специфични нужди на населението – отдих, сезонно или временно жилище.
- Сграда за колективно домакинство – интернати, пансиони, манастири, домове за отглеждане на деца, домове за стари хора, затвори и други подобни, в които живеят колективни домакинства.
- Дом за временно настаняване на бездомни – сгради, в които временно се настаняват бездомни лица. За тези сгради не се събира друга информация.
Когато в жилищната сграда живее постоянно поне едно домакинство или лице, сградата се счита за обитавана. Сградата се счита за необитавана, ако в нея няма нито едно обитавано жилище, т.е. в нея не живеят постоянно домакинства и лица, но е годна за живеене.
Годна за живеене е тази сграда, на която подът, стените и покривът са здрави и устойчиви, прозорците са остъклени и има врати.
Повече информация и данни за жилищните сгради от Преброяване на населението и жилищния фонд могат да се намерят в Информационна система ИНФОСТАТ (https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/module.jsf?x_2=360).
[1] Жилищната сграда, която по първоначално изграждане или чрез преустройство е предназначена за постоянно обитаване и състои от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60% от разгънатата и площ.
