Колко повече удръжки ще плащат хората на граждански договор

Съюзът за стопанска инициатива намира за сериозни предвижданите промени в сферата на данъците и осигуровките от трудова дейност, отнасящи се до работата на хонорар. Това се казва в становище на съюза по промените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, внесен в парламента.

Според Съюзът особено важен в въпросът с прикриването на трудова дейност, свързаният с това въпрос за работата от разстояние и какви би следвало да са задълженията на работодателите по отношение на осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд в този случай.

При липса на формални трудови правоотношения работодателите нямат такива задължения и по този начин се избягва плащането на осигуровки срещу рисковете трудова злополука и професионална болест, общо заболяване, майчинство и безработица. При новия режим, обаче, тази допълнителна осигурителна тежест ще бъде добавена към настоящата.

И експертите дават конкретен пример – при брутен доход от 1000 лева, който е под максималния осигурителен праг, при новия режим ще се изплащат общо 137,80 лева и 189,20 лева осигурителни вноски съответно за сметка на работника и работодателя или общо 327 лева. за сравнение през 2023 г. те са 89,85 лева и 118,65 лева или общо 208,50 лева. внесеният данък върху личните доходи ще бъде съответно 66,02 лева при сегашния режим и 86,22 лева след промяната.

Това означава, че за една и съща  услуга, която работодателят получава през 2023 г. той трябва да плати 1118,65 лева, докато през 2024 г. сумата вече е 1189,20 лева, изчисляват от съюза. Според експертите му проблемът е, че всъщност изпълнителят на дейността е заинтересован най-вече от размера на нетното си възнаграждение. Ако през 2023 г. при брутен доход от 1000 лева, нетната сума за получаване е 844,13 лева, за същия работник през 2024 г.  разходите за труд на работодателя се увеличават да 1277 лева. Тоест заради тази промяна разходите на работодателя биха могли при най-неблагоприятния вариант да нараснат с 14,2 на сто. Промяната би била далеч по-малка, ако работникът е с доход над максималния осигурителен праг. Тогава ще се увеличи размерът на внесения данък – ефективната данъчна ставка нараства от 7,5% на 10%, а разходите за труд ще нараснат с 2,8% за запазване на същия нетен доход.