Тази година се навършиха се 180 години от рождението на Христо Стамболски – изявен обществен деец от периода на Възраждането и борец за църковно-национална независимост. Бидейки лекар анатом и преподавател в Медицинския факултет в Цариград, той е един от основоположниците на нашето здравеопазване след Освобождението на страната ни от турско робство.
Медикът е роден на 8 август 1843 г. в Казанлък, като първоначално учи в родния си град при известния в този период даскал Иван Найденов. През 1858 г. след успешно положени изпити се записва да следва в Имперското медицинско училище в Цариград. След като се дипломира като медик, е привлечен за преподавател в същото учебно заведение, а впоследствие става професор по анатомия във Военно-медицинското училище в турската столица.
Биографията на видният български лекар е изключително богата, той използва свободния си достъп до високите етажи в турската йерархия, за да помага в църковната борба на българския народ. Среща се и с Апостола на свободата Васил Левски и му съдейства в търсенето на средства за национално-освободителното движение.
Заради активната си обществена дейност и участието си в освободителните борби, д-р Стамболски е заточен от османските власти в град Сана, намиращ се днес в границите на Йемен. По време на престоя си там се сблъсква с паразитната епидемия сред войниците, като това го насочва към изучаването на дракункулозата -причинителят на заболяването е гвинейски хелминт, а реципиентите са главно хора и кучета, б.р..
С това си занимание той получава световна известност и признание, а неговите стъкленици с т. нар. „Йеменски червей“ и днес се съхраняват в Британския музей в Лондон.
След края на Руско-турската война именитият ни медик е освободен от заточението и са завръща в освободена България.
В края на 70-те години на XIX век Христо Стамболски се установява в Източна Румелия и скоро става един от ръководните дейци на Народната (Съединиска) партия.
