На 21 и 22 март от 19.00 часа на сцената на Старозагорската опера ще блесне премиерата на операта „Ловци на бисери” от Жорж Бизе. Режисьорът Славчо Николов определя своята най-нова постановка на вълнуващото заглавие от съкровищницата на френската класика като красива източна приказка. В тандем с художника-дизайнер Гендони режисьорът залага на приказна визия и драматичен разказ със сложни човешки взаимоотношения, който разтърсва и предизвиква буря от емоции с мелодичната и затрогваща музика на младия Бизе. Музика, която завладява и докосва. Композиторът написва своята опера „Ловци на бисери” на 24 години и още преди да навърши 25 – се състои премиерата /1863, Театър Лирик-Париж// и това е първата поставена на сцена опера на Бизе. Специалистите смятат, че „Ловци на бисери” е до известна степен стъпало към неговата брилянтна „Кармен”. Сюжетът разказва за съперничеството между двама приятели, ловци на бисери Зурга и Надир, които са влюбени в красивата Лейла. Развива се на фона на екзотичните пейзажи на остров Цейлон /Шри Ланка/. И Лейла ще трябва да направи много по-труден избор: между дълга и любовта. Както в повечето романтични истории, любовта побеждава: жрицата на Брахма Лейла не остава безразлична към страстните признания на Надир и нарушава обета си за чистота и безбрачие. Влюбените очакват екзекуция, но неочаквано успяват да избягат: бягат от ареста по време на пожар, предизвикан от Зурга. Обсебеността от чувства определя лиричния тон, който преобладава в музиката. Неслучайно най-разпознаваемите страници на „Ловци на бисери” са меланхолично красивият романс на Надир и дуетът на Надир и Зурга от първо действие, изпълнен със спомени и клетви за вечно приятелство.
В първата премиерна вечер – на 21 март, в ролята на Лейла зрителите ще видят Емилия Терзиева, а на 22 март – ролята на жрицата ще бъде изпълнена от Беса Лугичи от Косово. Румънският тенор Андрей Термишану гостува за първи път на сцената на Старозагорската опера и на 21 март ще се превъплъти в ролята на Надир, Николай Моцов ще се изяви в тази роля на 22 март. Поради заболяване на баритона Валери Турманов, в ролята на Зурга в двете поредни вечери зрителите ще имат възможността да аплодират Йосиф Славов, в ролята на Нурабад ще бъде солистът на Русенската опера басът Момчил Миланов. Спектаклите дирижира маестро Владимир Бошнаков, хормайстор Младен Станев, пластика Ромина Славова. Участват оркестъра и хора на Държавна опера-Стара Загора, концертмайстор Анна Иванова.
Режисьорът Славчо Николов
…”Винаги се стремя да оставям на артистите, с които работя, да имат свободата на интерпретация. И това прави всеки спектакъл неповторим. В „Ловци на бисери” има сложни човешки взаимоотношения, в които присъстват ревността, завистта, отмъщението и жертвоготовността в името на любовта. Всъщност „Ловци на бисери” е химн на любовта, на честта и на приятелството. Надявам се да развълнуваме зрителите така, както ние преживявахме и се вълнувахме при подготовката на спектакъла на това заглавие…”
Художникът Гендони
„…В работата си над декора и костюмите за операта „Ловци на бисери” от Жорж Бизе се потопих в приказния свят на индуиския епос и се опитах да пресъздам с една фантазна стилистика вечните теми,заложени в творбата – темите за Бога, приятелството и любовта. Солистичните костюми са изработени с материали, близки до автентичните, украсени с богати бродерии, камъни и апликации. Търсил съм внушението за приказни герои, нагазили в тюркоазените води на пясъчни лагуни, в търсене на безсмъртните бисерни зрънца, родени от драматичния дуел на раковините с водните стихии на океана.
В отражението на водната шир се възправя образът на Бог Брама…”
Диригентът Владимир Бошнаков
„Работата по партитурата на „Ловци на бисери“ ми достави изключително удоволствие, защото досега не бях се сблъсквал с произведение, което няма аналог като звучене на оркестъра и вокалните партии. Нейната прозрачност от една страна и наситеност от друга я прави уникална по своята същност и тя заслужава да бъде представяна все повече и повече.
Благодаря на всички участници във тази постановка за всеотдайния труд и съвместния творчески процес на откриването и представянето на този „бисер” в оперната съкровищница.”
