Проучване в Стара Загора показва, че 1/3 от анкетираните ученици рядко наблюдават случаи на тормоз. Училищните ръководства използват комбинация от подходи за справяне с отделните случаи на тормоз, които включват срещи за разрешаване на конфликтите и диалог между участващите ученици, както и включването на техните родители.
Предприемат се по-дългосрочни действия като беседи в клас, сесии с педагогическия съветник, интервенции, базирани на учебната програма или политика за нулева толерантност към тормоза в училището. Въпреки това, 17% от анкетираните ученици посочват, че не е налице съгласувана политика в училището и учителите трябва сами да се справят с проблема, както намерят за добре. Макар в училищата вече да се реализират редица действия и стратегии за предотвратяване на тормоза и борба с различните му форми, учениците смятат, че обучаването на учителите как да предотвратят, да разпознават и да се справят с различните форми на тормоз, е най-полезно. Един цялостен училищен подход, насочен към това да се осигурят на учителите подходящите умения и инструменти за справяне с тормоза, в съчетание със специализирани образователни ресурси и ясна училищна политика, може да помогне за по-доброто адресиране и предотвратяване на случаите на тормоз. Резултатите от изследването са отразени в специално печатно издание на МКБППМН, което ще се предостави на педагогическите ръководства и комисии за превенция през 2024 г. с цел подпомагане в ежедневната работа в училище.
Снимка: Интернет
