12-годишната Мария-Роза Мирчева от VI „д“ клас на Шесто основно училище „Свети Никола“ спечели първо място в Международния литературен конкурс “Вълшебното перо” за 2024 г. на българското училище “Иван Вазов” в Париж. Стиховете на Мария-Роза са били оценени най-високо сред 630 творби поезия и проза, изпратени от българчета, които живеят в 15 различни страни по света.
„Всички наградени деца могат да се гордеят със себе си и творбите си, защото в класирането намериха място само най-добрите от добрите!“, написаха на страницата на училището във фейсбук организаторите от Българското неделно училище ”Иван Вазов” – Париж, което създадено по инициатива на асоциация ”Христо Ботев”.
Председател на авторитетното жури е известната писателка Здравка Евтимова, а членове са изтъкнатите български писатели Катя Кремзер, Лили Спасова и Радослав Гизгинджиев.
Награждаването на призьорите ще се състои в Париж на 19 май по време на тържествения концерт за 10-я рожден ден на БНУ “Иван Вазов” в Théâtre Saint-Léon, 11, place du Cardinal Amette, 75015 Paris.
Ето трите стихотворения, с които Мария-Роза Мирчева участва в конкурса:
Буболече
На мама
Аз съм във лято облечено
и ухая на слънце.
Бързичко тупа сърцето ми –
по-малко от пшеничено зрънце.
В маргаритките крия се аз
и цветята разлиствам с вълшебство.
И чувам им топлия глас:
„Ах, какво добро буболече!“
Брезичка
Бреза красива сред полето
помаха нежно на детето
със резедавите листенца,
със снежни клончета – кристали.
Роди се днес и се изправи.
С прекрасна пролетна въздишка
разпръсна цветни аромати.
И стана като в чудна книжка –
за миг разцъфнаха цветята!
Родина
„Ако някой ме пита какво е родина,
ще му дам да опита узряла къпина.“
Мая Дългъчева
За мен родината е цвете,
отглеждано с любов.
Прилича ми на слънчево дете,
на дървото най-красивият плод!
Прилича ми на капчица роса,
току-що долетяла от небето,
прилича ми на бисерна сълза
и на дъга със слънце в цветовете.
И на кокиче бяло ми прилича.
И на блещукаща трева зелена.
Прилича ми на ягода червена.
И във шевици къща пременена!
Ето какво е за мене родина –
обич,
сладка като узряла къпина.
