На 5 юли, от 21.00 часа на сцената на Античния форум „Августа Траяна” ще блесне завладяващата със своята трогателна история и изумителна музика опера на Джакомо Пучини „Мадам Бътерфлай”. Сценичната адаптация за открито е на Огнян Драганов, декорите и костюмите са дело на незабравимите художници Борис Стойнов и Цветанка Петкова-Стойнова, пантомима Филип Миланов. В ролята на Чо-Чо-сан за първи път пред старозагорската публика ще се представи сопраното Тамара Калинкина, която има шанса да дебютира с голям успех в тази роля на сцената на оперния театър Ваймуне, Тарту, Естония през февруари 2023 година. Тамара обожава тази роля и очаква с нетърпение своето следващо превъплъщение. В ролята на Пинкертон ще й партнира нейният сънародник и вече също солист на Старозагорската опера Михайло Малафи, който има своите успехи в тази роля на различни престижни европейски сцени. Към тях се присъединява и младият талант на България баритонът Йосиф Славов, който ще бъде в ролята на Шарплес. Басът Александър Марулев ще бъде Бонзо, Ивайло Йовчев – Горо, Тереза Бракалова е в ролята на Сузуки. Спектакъла ще дирижира главният диригент на Старозагорската опера Ивайло Кринчев. Участват оркестър и хор на Държавна опера-Стара Загора.
Мадам Бътерфлай (Чо Чо сан) е гейша, влюбена в американския лекомислен лейтенант Пинкертон. Той се оженва за нея, но не точно по любов, колкото от увлечение и изкушен от възможността да има брак и в Япония, и в Щатите. Връщайки се в Америка, се жени и за Кейт, а Чо Чо сан остава сама с детето им, очакваща го в къщата им в Нагасаки, презряна от близките си и отхвърляща предложенията за брак на японски принц. Три години по-късно Пинкертон слиза от кораба на пристанището с американската си съпруга и иска да отведе със себе си детето, а разбитото сърце на мадам Бътерфлай не издържа и тя слага край на живота си.
Пучини се запознава за пръв път с този сюжет в Лондон, където присъства на театрална постановка „Мадам Бътерфлай“ на Дейвид Беласко, който, от своя страна, я е адаптирал от кратката история на Джон Лутър Лонг, публикувана в списание. Действително тази японска драма носи необходимия заряд да се превърне в оперно произведение, но Пучини всъщност е бил вдъхновен не толкова от нея, колкото от изпълнението на актрисата Евелин Милард. Тя изиграла толкова въздействащо образа на влюбената гейша, че веднага след завръщането си в Италия композиторът поръчва изработването на либрето от авторите Илика и Джакоза, които, за да обогатят сюжета, добавят ново действие в него.
Премиерата през февруари 1904 г. е пълно фиаско. Враговете на Пучини стоят зад организирания й провал, но по всяка вероятност операта е изненадала и публиката със своята модерност и нетипичност, както и с неубедителната сценография. Пучини обаче не се отказва, а я преработва и след три месеца се състои втора премиера в Бреша, където произведението се възприема по коренно различен начин и откъдето поема по своя славен път из целия свят.
