Пълна загадка е как точно ще се отразят климатичните промени, свързани със затоплянето и повишаването на влажността, върху състоянието на конструкциите на многофамилни жилищни сгради в България заради корозията, но и без глобалното затопляне тя е факт, а санирането само прикрива дефектите. Това коментира Инж. Марин Гергов, председател на Управителния съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране.
Проучване на Съвместния изследователски център (JRC) на Европейската комисия за въздействието на изменението на климата върху корозията на европейския сграден фонд от армиран бетон, разкрива последиците от корозията, предизвикана от климатичните промени, върху сградите в европейските страни, включително и в България.То прогнозира, че при сценарий на тежко изменение на климата с прогнозирано затопляне от 3 градуса по Целзий до 2100г., България би могла да бъде изправена пред общи разходи за ремонт поради корозия в размер на 11 млрд. евро. Това би означавало необходимост от ремонт на 99 процента от приблизително 383 174 сгради, проучени в страната.
Председателят на Управителния съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране инж. Марин Гергов коментира, че данните от техническите паспорти са разпръснати в общините и невинаги са достъпни, което значи, че и достоверна статистика за конструктивното състояние на жилищата ни няма.Според инж. Марин Гергов няма нужда да чакаме глобалното затопляне и увеличаване на относителната влажност във въздуха, за да се убедим, че конструктивно сградите в страната са в лошо състояние. Изключение биха били сгради, които са с добре хидроизолирани фасади и се обитават при нормална температура и влажност. Такива са и повечето от панелните многофамилни жилищни сгради, защото обикновено фасадните панели на блоковете, с изключение на калканните, не са носещи. Това означава, че когато помещенията се отопляват, вътрешните им стени са предпазени от корозия и застрашени остават само калканните, уточни експертът. Той обаче посочи, че при стените в баните, в жилища с течове, корозията е засегнала конструкцията им. Експертът предупреди, че в незавидно положение са сградите в централните части на големите градове, които са тухлени и също са подложени на неблагоприятни климатични и други въздействия. Някои от тях са на 70 и повече години, с опадала мазилка, с течове от улуци или наводнени в основите, и водата отдавна съсипва носещите им стени. Липсата на регистър на техническите паспорти води до това, че държавата и общините не могат да планират действия при евентуални природни бедствия и аварии, защото например при евентуално силно земетресение центровете на тези градове могат да се окажат непроходими за линейки и тежка техника за разчистване.
