Все повече българи усещат лятото като непоносимо горещо, особено в големите градове. Специалистите обясняват, че това не е само субективно усещане – температурите в градската среда често са с няколко градуса по-високи в сравнение със селските или природните райони. Причината е т.нар. ефект „градски топлинен остров”.
„Градските материали като асфалт, бетон и тухли поемат огромно количество топлина през деня и я изпускат бавно през нощта. Така въздухът в града остава топъл дори след залез слънце”, обясняват метеоролози.
Допълнителен принос за жегата имат и автомобилите, климатичните инсталации и други машини, които отделят топлина. Липсата на зелени площи също утежнява ситуацията. За разлика от града, в селата и природните зони дърветата и растителността охлаждат въздуха чрез изпарение на вода, процес, известен като транспирация.
Още един фактор е ограниченото движение на въздуха в гъсто застроени райони. Високите сгради променят въздушните течения и често пречат на вятъра да разхлади улиците.
„Ефектът на градския топлинен остров не е просто въпрос на дискомфорт. Той влияе върху здравето на хората, увеличава разходите за електроенергия за охлаждане и допринася за замърсяването на въздуха”, предупреждават експерти.
Според специалистите решенията включват засаждане на повече дървета и зелени площи, изграждане на зелени покриви, използване на светли материали при строителството и намаляване на автомобилния трафик. Такива мерки могат да помогнат градовете да станат по-прохладни и по-здравословни места за живеене дори в разгара на лятото.
Снимка: Интернет
