Последните промени в Закона за движението по пътищата, приети от Народното събрани, не са реформа, а опасен законодателен експеримент за сметка на всички български граждани. Това е становището на Института за пътна безопасност, публикувано на страницата им във Фейсбук. Вместо да решат натрупаните с години проблеми, тези текстове създават нови абсурди, които превръщат закона в капан за шофьорите и в източник на приходи за администрацията, се посочва в позицията.
Така например въвеждането на санкция за превишаване на т.нар. “средна скорост” в “определен участък от пътя” създава огромна правна несигурност, посочват от Института. Причината е, че в Закона не се посочва кой и как ще определя тези участъци; как ще бъдат обозначавани те, за да знаят водачите, че са в зона за контрол; както и как ще се изчислява допустимата средна скорост, ако в участъка има няколко различни ограничения?
“Така всеки шофьор може да бъде превърнат в нарушител, без дори да подозира, а администрацията получава неограничена свобода да тълкува правилата както намери за добре”, изтъкват от Института за пътна безопасност.
Даденото на общините право да поставят собствени камери и да прибират 50% от събраните глоби е “рецепта за злоупотреби”, правят оценка от Института. Според пътните експерти това създава пряк финансов стимул за общините не да подобряват пътната безопасност, а да генерират максимален брой глоби.
“Това поставя фундаменталния въпрос – защо една община да работи за намаляване на нарушенията, ако бюджетът ѝ зависи от тях? Освен това, прехвърлянето на контрола върху 265 общини с различен административен капацитет ще доведе до пълен хаос и неравно третиране на гражданите”, посочват още от ИПБ.
Друга критикувана от Института за пътна безопасност промяна са електронните фишове.
“Всички тези нови абсурди се въвеждат, без да се решат старите. Системата на електронните фишове е толкова порочна и неясна, че от години създава противоречива съдебна практика. Проблемът е толкова сериозен, че в момента двете върховни съдилища – ВКС и ВАС – са се заели с решаването му чрез съвместно тълкувателно дело”, аргументират критиките си от Института.
“Докато никой не носи отговорност за лошите пътища, липсващата маркировка и неадекватната сигнализация, вината ще продължава да се прехвърля единствено върху шофьора”, посочват още пътните експерти.
Снимка: Интернет
