Често в желанието си да помогнат на диво животно в беда, водени от най-добри намерения, хората допускат грешки, които се оказват фатални. В Спасителния център за диви животни на „Зелени Балкани” нерядко се сблъскват и със случаи, които заради неправилен подход и липса на навременна специализирана помощ, завършват фатално.
Един от тези случаи е на малък креслив орел, който е бил намерен с тежка фрактура на крилото. Птицата е прекарала два месеца затворена в кокошарник, където хората са се опитвали да се грижат за нея. Когато орелът най-накрая стига до Спасителния център, състоянието му вече е изключително тежко. Въпреки усилията и силната терапия в продължение на седмица, птицата не оцелява.
Подобна е съдбата и на горска улулица, лекувана от ветеринарни лекари и гледана от хора дълго време, въпреки изключително тежките фрактури и разкъсана рана почти по дължината на цялото тяло. Птицата е била с облепени в лейкопласт крака върху перата, вероятно с цел обездвижване. Липсата на специфичен опит с диви видове в такива критични моменти често се оказва решаваща.
Третият случай, при който неправилната преценка коства живот, е на дългоух прилеп. Прилепът е бил намерен паднал на земята, а хората инстинктивно са го нахранили веднага. Когато животните са с ниска телесна температура, метаболизмът спира и храната не може да бъде преработена. Това води до балониране на стомаха и червата, което в случая довежда до фатален край.
Тези примери показват, че не винаги човек може да има правилна преценка за състоянието на животното и от каква точно долекарска помощ се нуждае то в първия момент.
Дивите животни имат специфични нужди и неправилният подход, макар и с добра умисъл, често отнема шанса им за оцеляване. Затова експертите призовават всички, както загрижени граждани, така и ветеринарни специалисти – ако попаднат на пострадало или бедстващо диво животно, първо да се свържат с екипа на Спасителния център или със съответната РИОСВ. Само така могат да получат правилните инструкции как да окажат първа долекарска помощ и да помогнат на животното по най-добрия начин. Тези указания често са животоспасяващи и са критично важни, преди животното да пристигне за специализирано лечение.
