Всеизвестен е фактът, че създадената в Стара Загора през 1925 г. оперна трупа, е единствената, която оцелява, просъществува самостоятелно цели 20 сезона – до 1 април 1946 г., когато е одържавена със заповед на Министъра на информацията и изкуствата Димо Казасов. През този предшестващ период тя е успяла да реализира 12 оперни заглавия от 9 композитори и над 1000 представления – в Стара Загора и из градовете на Южна България.
„Паметно събитие е третата постановка на „Травиата” (16 март 1946) с Елисавета Йовович[14] в ролята на Виолета Валери, Тоско Илиев – Алфред и Стойко Диков[15] – Жорж Жермон; на диригентския пулт – Ромео Райчев[16], режисьор Драган Кърджиев. И още една подробност: Министър Димо Казасов, след спектакъла на „Травиата” дава дума и след броени дни подписва заповед за одържавяването на Старозагорската опера – дългогодишна мечта на бедстващата до момента трупа!“ – гл.ас.д-р Ема Жунич в материала си „Верди в Старозагорска опера”, представен на юбилейната конференция “Viva Verdi”, 9.10.2013 г. в голямата зала на БАН и публикуван в сп. History, бр. 6, 2013.
Отдавна спечелила признанието, подкрепата и обичта на публиката, трупата възприема акта на одържавяването акта на одържавяването като висока оценка от страна на държавната власт. Именно тогава се заговорва за първата извънстолична опера, а впоследствие – с укази – са създадени оперните театри във Варна, Русе, Пловдив…, все градове, в които също е имало многобройни опити за създаване на оперни трупи, някои дори предшестващи старозагорския.
Уникалността на Старозагорската опера е неоспорима.
– Това е единствената българска оперна трупа, която никога не е прекратявала дейността си от 1925 г. до ден днешен.
– И просъществува като опера.
В началото на XXI век, когато повечето извънстолични оперни театри все още функционират като ОФД, Старозагорската опера е сред първите, които възстановяват статута си на самостоятелна държавна опера и името ѝ продължава да се изписва като „Държавна опера – Стара Загора”.
