На 21 май 1877 г. в гр. Чирпан е роден войводата Константин Нунков. Загива на 8 февруари 1905 година край село Кутлибег (днес Северна Македония), в битка с турски аскер.
Константин (Коста) Нунков с псевдонимите Давид и Огнянов е български революционер, анархист, деец на Македонския комитет и кумановски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Учи в Пловдив от 1891 до 1892 година, но не успява да завърши образованието си поради липса на средства. Работи като печатарски работник в Пловдив и София, като докато е в Пловдив за известно време живее с Пейо Яворов.
Нунков взима участие в така наречената Четническа акция, която е организирана от Македонския комитет в 1895 година. Оставя спомени за въстанието, озаглавени „Въстаническото знаме“, публикувани във „Войнишка сбирка“ в 1901 г.
Приема идеите на анархизма. В 1900 година влиза с чета в Горноджумайско. През януари 1902 година е в революционния пункт на ВМОРО в Проглед и проучва условията за атентати в Ксантийско и Ахъчелебийско.
Деецът на ВМОРО Христо Караманджуков го описва така:
„ Той бе млад човек, неспокойна и пламенна натура и по убеждение анархист-терорист… Иначе бе честен и безкористен човек. В споровете и отношенията си бе прям и агресивен. “
На Пловдивския конгрес през 1902 година му е възложена организационната работа в Гюмюрджинско и Дедеагачко.
През декември 1902 година пристига заедно с Димо Николов, Петър Чапкънов и Теню Колев от Аладаа, снабдени с адски машини и 100 килограма динамит в Дедеагачко, където трябва да подпомогнат Марин Чолаков и да проучат възможностите за атентати по железопътната линия.
Прави неуспешни опити за атентати по време на Илинденско-Преображенското въстание. През юли 1904 година става войвода в Кумановско, където се бори срещу Сръбската въоръжена пропаганда в Македония. На 2 януари 1905 година е делегат на скопския конгрес на ВМОРО във Кнежево.
Константин Нунков е автор на брошурата „Взривните вещества и тяхното употребление“ (1902). На него Яворов посвещава стихотворението „Напред“ (1895).
