Кой участва в създаването на Териториалния план за справедлив преход за Старозагорски регион и защо хората не знаят какво има в него?
Задавам два въпроса към управляващите енергетиката ни и към обещаващите да спасят въглищния сектор и едновременно да преведат България през Зелената сделка:
1. Защо Националният план за възстановяване и устойчивост, който след редакции е във финален вариант, не координиран и съобразен с готвения за Старозагорския регион Териториален план за справедлив преход?
2. Защо Териториалният план за справедлив преход за Старозагорски регион не се обсъжда от местните власти в засегнатите общини, засегнатия бизнес и гражданско общество, а е оставен единствено в ръцете на консултантите?
И за да не съм голословен – ето малко факти, които не се съобщават публично: Изслушах днешният дебат в Европейския парламент по важна за Старозагорско тема – необходимостта от координация при изготвянето и прилагането на Националните планове за възстановяване и устойчивост и Регионалните планове за справедлив преход. Комисарят Валдис Домбровскис, изпълнителен заместник-председател на ЕК с ресор „Икономика в интерес на хората“, поиска точно това –включване на местните власти и бизнес в процеса на подготовка на проекти, които ще гарантират работа и развитие на региона, както и прозрачно и ефективно изразходване на средствата.
Евродепутатите поставиха и темата за изготвяне на система за мониторинг и контрол на риска от корупционни практики и непрозрачно харчене на милиардите евро за възстановяване и справедлив преход. Заедно с представителите на ЕК, те категорично поискаха местните власти в засегнатите региони, засегнатия
бизнес, гражданите, да участват в изготвянето на Териториалните планове.
Още малко факти: Повечето Европейски държави ще са готови с Териториалните планове за справедлив преход заедно с Националните планове за възстановяване и устойчивост през април. България е заявила, че ще е готова с плановете за спасяване на въглищните региони през ноември 2021 г. Големият ни Национален план за възстановяване пък вече е на финала. Как точно малките са интегрирани в него, след като не са готови – не е ясно. А е важно да са интегрирани, защото 40% от големия план са за енергиен преход.
Миналата седмица получих доклада за напредъка на България при изготвянето на Териториалните планове за справедливо преход, издаван регулярно от Bankwatch. България, за съжаление, е разглеждана в критичен план като изоставаща.
Липсва информация за действията на властта, ниска ангажираност на бизнеса от засегнатите сегменти, на регионалните власти, на неправителствени организации.
Цитирани са местните общности в Раднево и Гълъбово, където хората са изключително ниско информирани. Направена е констатация за ниската активност на публичните власти, които очакват регионалните планове в засегнатите региони, да бъдат изготвени от консултантите, а не от българска страна.
За финал оставям цифрите: Общият размер на средствата по Фонда за справедлив преход след последните преговори за България може да достигне 1,178 млрд. евро. Това е петата най-висока алокация след Полша – 3,5 млрд. евро, Германия – 2,254 млрд. евро, Румъния – 1,947 млрд. евро и Чехия – 1,493 млрд. евро.
Малко над 12 милиарда лева пък е планирала България в 4-те стълба на Националния план за възстановяване и устойчивост.
Тези средства са за да гарантираме стабилност на хората, да постигнем целта нито един човек да не остане без работа. Но аз виждам риск част от тях да изтекат в неефективни проекти и в субективни интереси.
Начинът, по който страната ни започва работа по тази много чувствителна тема, е хаотичен, бавен, колеблив и рисковете растат с всеки изминал ден. Каквато и да е следващата политическа конфигурация, съдбата на въглищните региони не може да бъде в ръцете само на една политическа сила.
Българите не са стадо, което да бъде „превеждано“, те трябва да са наясно с посоката и с всяка стъпка, която предстои.
Драгомир Стойнев,
кандидат за депутат от “БСП за България”
