Вълшебната подправка самардала е може би единствената чисто българска подправка. В миналото тя се е употребявала най-вече в Югоизточна България, но днес я откриват все повече любители на вкусната храна из цялата страна.
В България самардалата е разпространена основно в източната част на Стара планина, Сливенска, Старозагорска и Странджанска област. Самардалата е част от списъка с лечебни растения, които се намират под Закона за лечебните растения. В прясно състояние самардалата има много силен аромат и остър, лютив вкус, които се губят при изсушаване. Затова за приготвяне на подправката и до днес се използва старинна технология, която запазва аромата на растението и омекотява вкуса му. След обирането листата се нарязват и се счукват заедно със сол. Получава се гъста зелена каша, която се суши на сянка в продължение на 30-40 дни, като периодично се разбърква. Помещението, в което се суши подправката трябва да бъде проветриво и температурата да не е повече от 30 градуса, за да не покафенее самардалата. След изсушаването сместа става на буци, които се смилат на прах.
Самардалата има много характерен вкус и аромат, подходящ за зеленчукови ястия, картофи, яйца, ориз. Може да се използва също за овкусяване на таратор, както и за ястия от пилешко месо, а в района на Стара и Нова Загора е традиционна подправка за великденските яйца и гергьовското агне.
В прясно състояние самардалата трябва да се дозира внимателно заради силния и надделяващ аромат. Подходяща е за салати от маруля, краставица, домати, репички, но трябва да се има предвид, че е по-лютива от чесъна и лука. Прясната самардала не е подходяща за термична обработка
