Записан като изчезнал още през 1985 г. в Червената книга на България и все още по същия начин в изданието от 2011 г., и без нито една гнездяща двойка до 2021 г., черният лешояд през 2024 г. вече има национална популация от 18-20 двойки. 10 от снесените с яйца са в двете реинтродуцирани от Зелени Балкани колонии.
Националната популация на белоглавия лешояд надхвърля психологическата граница от 200 двойки и вече е в порядъка на 202-209 двойки. Запазва се съотношението 1/3 от националната популация на белоглавия лешояд да се дължи директно на локалните реинтродукции в Стара планина и Кресна инициирани и изпълнени от консорциума Зелени Балкани, но със сигурност част от освободените птици са се заселили и в Източни Родопи и Северна Македония и Гърция, където са подсилили местните колонии и които на свой ред отдават индивиди към новите. Освен това при скитанията си, птици от автохтонните колонии на Балканите често спират и продължително пребивават в новосъздадените ядра в Стара планина и Кресна, и така се повишава процентът на оцелели и добре преживяващи индивиди, за да се завърнат по-късно и да загнездят в родните си колонии.
По големият брой индивиди, колонии и места на обитание води до по-бързо увеличаване на числеността на популациите на двата вида – белоглавия и черния лешояди, защото по-лесно намират храна и си предават информацията за наличието ѝ, по-лесно намират партньори и повече оцеляват при скитанията си, защото по-често попадат на себеподобни и се включват в техните групи докато укрепнат и придобият опит (при младите) и/или намерят партньори (при зрелите).
Продължават освобождаванията на белоглави лешояд в Централен Балкан (с цел създаване на ново ядро/колония) и в Кресна (с цел попълване на местната колония и подсилване на популацията на вида в Северна Македония).
През този месец (март 2024) бяха докарани и първите 9 черни лешояда за освобождаване и в Кресненския пролом с цел повторно заселване на вида и в ЮЗ България и Северна Македония. Освобождаването им предстои през следващите месеци.
