145 години от повторното освобождаване на Стара Загора

Днес се навършват 145 години от повторното Освобождение на Стара Загора през Руско-турската война 1877 – 1878 г. По този повод бе отслужена панихида от протосингела на Старозагорска митрополия архимандрит Богослов и свещеници от старозагорската епархия, в памет на загиналите при превземането, опожаряването и освобождението на Стара Загора български опълченци, воини и мирни граждани.

По време на Руско - турската война /1877-1878 г./, на 31 юли 1877 г. при Стара Загора се води ожесточена битка. Упоритата няколкочасова съпротива на руската войска и Българското опълчение задържа настъпващите турци и дава възможност на част от населението да се изтегли на север, към Балкана. След оттеглянето на защитниците към връх Шипка, останалите в града казаци и опълченци се барикадират в отделни къщи. Отбраната продължава до 1 август, когато целият град е опожарен и разграбен от войската на Сюлейман паша.

По исторически сведения загиват около 14 500 невинни българи. Освирепели от твърдата съпротива, турците извършват нечувани кланета. Не са пощадени дори и тези, които търсят спасение в православните храмове. В тях загиват няколко хиляди души, а църквите са унищожени.

Малцина се укриват по тавани и мазета, незасегнати от огъня, и стават неволни свидетели на зверствата.

Едва на третия ден Сюлейман паша спира с жестокостите и събира в лагер оцелелите. Между тях няма мъже. Много жени и момичета са изпратени към Одрин и Цариград. Малко от тях се връщат след Освобождението в града.

След оттеглянето на турската войска Стара Загора е напълно унищожен и обезлюден град, изоставен дори от домашните животни. В продължение на няколко дни в него не живее никой. Едва към средата на август 1877 г. се завръщат отделни турски семейства (100-150 човека). Те се заселват в по-здравите къщи и започват да прибират богатата реколта на българите, с която се прехранва и върналото се по-късно население. В града се сформира полиция.

Пет месеца Стара Загора е в ръцете на турците. Пожарищата продължават да тлеят, а навсякъде в града има камари от трупове. Властите безуспешно се опитват да ги погребат, използвайки ангарията на чирпански селяни. Загиналите старозагорци така и не са погребани, а снега милостиво покрива всичко.

Зимата на 1877 г. е сурова, а падналият сняг e дълбок. Уповавайки се на това, турците не са особено бдителни в последните дни на годината, смятайки че русите няма да атакуват в такова време. На 10 декември 1877 г., след дълга обсада пада Плевен. Руското командване решава да предприеме широкомащабно настъпление по всички направления, въпреки лошото време. В края на месец декември 1877 г. Южният отряд на Руската армия начело с генерал-лейтенант Фьодор Радецки се спуска от Балкана при невероятно тежки зимни условия. В състава на Южния отряд са включени и дружините на Българското опълчение, покрили своята Самарска светиня с неувяхваща слава в боевете при Стара Загора и Шипка през лятото на 1877 г. След трудния преход Радецки пристъпва към изпълнение на основната си задача - разгром на Централната османска армия (26 768 войника и 83 оръдия) с командващ Вейсел паша. Генерал-майор Струков, назначен за командир на Лейбгвардейския улански полк е включен в състава на Средната колона на Южния отряд при заключителния етап на войната. Командва 3 конни полка на Предния отряд. В разразилата се на 8 и 9 януари 1878 година битка при Шипка-Шейново руските войски печелят категорична победа.При последвалото настъпление те освобождават Казанлък, а на 13 януари 1878 г. и Стара Загора.

Този път няма тържествено посрещане от страна на населението, единственият човек, който посреща освободителите е българката Неда Черковкина успяла да оцелее в петмесечния ад.

С неспирни човешки усилия и ентусиазъм, опожарена и опустошена от войната Стара Загора, поема пътя на съзиданието, за да се издигне като модерен европейски град.