Старозагорче с първо място в поетичен конкурс на българското училище в Париж
Новини от Десислава Петкова

Старозагорче с първо място в поетичен конкурс на българското училище в Париж

12-годишната Мария-Роза Мирчева от VI „д“ клас на Шесто основно училище „Свети Никола“ спечели първо място в Международния литературен конкурс "Вълшебното перо" за 2024 г. на българското училище "Иван Вазов" в Париж. Стиховете на Мария-Роза са били оценени най-високо сред 630 творби поезия и проза, изпратени от българчета, които живеят в 15 различни страни по света. „Всички наградени деца могат да се гордеят със себе си и творбите си, защото в класирането намериха място само най-добрите от добрите!“, написаха на страницата на училището във фейсбук организаторите от Българското неделно училище ''Иван Вазов'' – Париж, което създадено по инициатива на асоциация ''Христо Ботев''. Председател на авторитетното жури е известната писателка Здравка Евтимова, а членове са изтъкнатите български писатели Катя Кремзер, Лили Спасова и Радослав Гизгинджиев. Награждаването на призьорите ще се състои в Париж на 19 май по време на тържествения концерт за 10-я рожден ден на БНУ "Иван Вазов" в Théâtre Saint-Léon, 11, place du Cardinal Amette, 75015 Paris. Ето трите стихотворения, с които Мария-Роза Мирчева участва в конкурса: Буболече На мама Аз съм във лято облечено и ухая на слънце. Бързичко тупа сърцето ми - по-малко от пшеничено зрънце. В маргаритките крия се аз и цветята разлиствам с вълшебство. И чувам им топлия глас: „Ах, какво добро буболече!“ Брезичка Бреза красива сред полето помаха нежно на детето със резедавите листенца, със снежни клончета - кристали. Роди се днес и се изправи. С прекрасна пролетна въздишка разпръсна цветни аромати. И стана като в чудна книжка - за миг разцъфнаха цветята! Родина „Ако някой ме пита какво е родина, ще му дам да опита узряла къпина.“ Мая Дългъчева За мен родината е цвете, отглеждано с любов. Прилича ми на слънчево дете, на дървото най-красивият плод! Прилича ми на капчица роса, току-що долетяла от небето, прилича ми на бисерна сълза и на дъга със слънце в цветовете. И на кокиче бяло ми прилича. И на блещукаща трева зелена. Прилича ми на ягода червена. И във шевици къща пременена! Ето какво е за мене родина - обич, сладка като узряла къпина.
Facebook X

Още по темата