Стара Загора почете паметта на пионера на българската фантастика Георги Илиев 145 години след рождението му

Заместник-кметът на Община Стара Загора с ресор „Общинска собственост, здравеопазване и социални дейности“ Павлина Делчева беше сред гостите на дискусията „Георги Илиев и българската фантастика: 145 г. по-късно“, посветена на творчеството и наследството на един от авторите, поставили началото на българската научна фантастика.

Заместник-кметът Павлина Делчева не скри личния си интерес към творчеството на Георги Илиев и сподели, че се е запознала с него преди около десет години. Оттогава започва да събира негови произведения и всичко, свързано с автора.

„Няма да крия, изключително приятно точно в този момент, точно по тази тема да бъда точно тук“, сподели заместник-кметът. Тя припомни и определението „незаслужено забравен“, което среща в предговор към една от книгите на Георги Илиев.

„За жалост трудно се намират екземпляри от неговите произведения. А са наистина много, много интересни“, допълни Делчева.

Павлина Делчева донесе със себе си и няколко книги на автора от личната си библиотека, които бяха част от срещата и разговора за творчеството му.

Разговорът постави във фокус мястото на Георги Илиев в развитието на българската фантастика и значението на неговото творчество 145 години след рождението му.

Модератор на дискусията беше Мария Донева - автор и преводач, драматург на Драматичен театър „Гео Милев“ - Стара Загора и водещ на литературна рубрика в „Медиапул“.

В разговора взеха участие Иван Матев - литературен изследовател и главен уредник на Музей „Литературна Стара Загора“, Евгени Черепов - писател и гимназиален учител по литература, и Никола Райков - писател и създател на настолни игри.

Мария Донева насочи разговора към способността на научната фантастика да поглежда отвъд настоящето. „На кого е пророк писателят-фантаст? И смятам, че той е пророк на тревожния разум“, каза тя. По думите ѝ фантастите не просто си представят бъдещето за забавление, а чрез знанията и въображението си разпознават процеси и тенденции в обществото, както и проследяват докъде могат да доведат те.

Тя обърна внимание и на двата фантастични романа на Георги Илиев и на катастрофичните сюжети в тях. „Много е важно да познаваме този писател, не защото сме старозагорци, а защото е много важно да познаваме първите и да си получим наследството“, подчерта Мария Донева. Според нея непознаването на подобни автори означава да се отказваме от литературно наследство, което ни принадлежи.

Голяма част от срещата беше посветена и на необикновения житейски и творчески път на Георги Илиев. Иван Матев, дългогодишен изследовател на автора, разказа за годините му, прекарани в различна среда – в Османската империя, България и Германия, за широките му интереси и множеството езици, които е владеел. Част от тях Илиев усвоява самостоятелно – немския изучава сам, а по време на престоя си в Германия учи френски и английски чрез немски източници.

Матев разказа още за обучението му в Мюнхенската политехника и за работата му като инженер. По думите на литературния изследовател Илиев е човек с изключително широк кръг от познания, чиито интереси се простират от инженерните науки до философията, историята и световната литература.

Особено място в разказа за автора зае връзката му със Стара Загора. Иван Матев подчерта, че Георги Илиев остава силно свързан с града и го определя като един от писателите, които не изоставят мястото, дало им възможност да се образоват и развиват.

Значителна част от архива на писателя днес се съхранява в Музей „Литературна Стара Загора“. Сред запазеното наследство са книги, които Илиев е донесъл от Германия, съдържащи негови бележки на български и немски език, документи, фотографии и ръкописи, както и сертификати от годините на неговото обучението в Мюнхен. Иван Матев посочи, че в музейния фонд се пазят и части от неизвестни за широката публика негови произведения, сред които ръкопис от романа „Йерусалим“.

В хода на дискусията участниците разговаряха за мястото на фантастиката в литературата, както и за антиутопията и дистопията. Особено внимание беше отделено на езика на Георги Илиев – неговата стилистика, употребата на архаизми и характерната лексика, които го отличават от други известни автори на фантастика. В разговора той беше определен и като „словотворец“.

Дискусията е свързана и с подготовката на кандидатурата на Стара Загора за Европейска столица на културата 2032, в която литературното и културното наследство на града заемат важно място.

Разговорът даде възможност на публиката да погледне към Георги Илиев не само като към име от литературната история, а и като към автор, чието творчество продължава да поставя въпроси за човека, обществото и бъдещето.

Срещата припомни и колко голяма част от неговото наследство остава пряко свързана със Стара Загора – както чрез творческия му път, така и чрез документите, книгите и ръкописите, които градът пази и днес.