За осма поредна година сдружение „Вярност“ ще излезе по улиците на Стара Загора, за да почете паметта на всички знайни и незнайни войни, дали живота си за свободата на България. Сборният пункт на факелното шествие „140 г. свободни“е парк “Тракия” /до 5 ОУ/ от 19:00ч. Публикуваме съобщението им, разпространено до медиите, без редакторска намеса.
140 години от Освобождението на България! А свободни ли сме?
След броени дни България и българският народ чества Освобождението от турските поробители. Пет вековна история на мъка, печал, смърт, клане, обесване и „игра“ на поробител и поробен. История, за която си спомняме единствено покрай паметната дата 3 март. История, заради, която днес се наричаме „свободни“ жители на майка България. На този ден млади и стари се втурват да поднасят цветя и венци, в памет на хилядите мъченици дали живота си за Отечеството. Всички виждаме и чуваме по националните телевизии възпоменателни дела и песни, чрез които отдаваме почит на загиналите. Надпреварват се премиери, президенти, политици, олигарси и журналисти, на кого ще бъде по-доброто слово и кой ще грабне приза „Най-бодър оратор“. Шипка – върхът, който стене от виковете на освободителите ни, става като втори дом за българското общество. От цялата страна се стичат родолюбци със знаме и цвете в ръка, прекланят се пред паметника и възкликват „Ах, колко силно духа вятърът тук. Как ли са воювали нашите деди в този студ?“.
До тук всичко изглежда толкова красиво, жално, почетно и родолюбиво. Нима някой ще отрече по-горе написания абзац и ще каже, че не е вярно? Не развяваме ли българския флаг само на 3 март? Не ставаме ли свидетели на силното си родолюбие само на 3 март? А какво е родолюбие? Това е любов към семейството, рода, етноса и нацията. Представлява съвкупност от чувства и се характеризира със саможертва в името на народа и държавата. Добре. Да предположим, че на 100 души 1 е истински родолюбец и питам, къде са останалите 99? Дали и те не се сещат само на конкретната дата да нарекат себе си „родолюбци“? Като заговорихме за родолюбие, дали сегашните управници на държавата, в която живеем са готови да жертват себе си и пролеят кръвта си в името на народа? Без да се извинявам ще заявя собствената си позиция и не обременявам никого с нея – те НЕ са готови да го сторят и никога за нищо на света не биха го направили. Защо? Защото отдавна в нашата мила Родина, родолюбието като действие не съществува, но виж беззаконието, насилственото налагане на друг мироглед, на други традиции и обичаи, на „преяждането“ с много пари, го има в изобилие. Има го пре- пре- много! Като вихрушка се вее злобата, завистта и безверието. Говорят ни за някакви си „трети“ полове, недопустими и загадъчни за човешката природа. Забраняват шествия в памет на български герои, заради чужда намеса според, която шестващите са нацисти, антисемити и какви ли още не „–ити“. Да, същите тези наричащи себе си „родолюбци“, смеят да налагат чуждото мнение в нашата държава. Питаме се ние, като част от шестващите: „Сигурни ли сте, Вие наричащи себе си „родолюбци“, че сте точно такива?“. С печал в сърцето си казвам, че онези славни български герои никой няма да успее да ги замени. Никой няма да пролее кръвта си за род и родина, никой няма да защити националната си чест и достойнство. Освен онези, които журналистите и чуждестранните политици нарекоха „нацисти, облечени в черни дрехи, сякаш отиват на война“. Не, не сме излизали като на война, а като преклонници и възпоменатели. На 3 март отново ще излезем по този начин.
Приветствам Ви, мили сънародници не бъдете родолюбци само на паметни дати, а бранете честта и достойнството на свидната ни Родина през целия си съзнателен живот. Почитайте и разказвайте с гордост, колко величествена история и дух са притежавали дедите ни, защото днешните политици, за които ще четат в учебниците по история, внуците и правнуците ни не са достойни за почит и преклон. Развявайте с гордост трибагреника ни, символизиращ чистотата и надеждата, красивата ни природа и кръвта, пропита в земята. Сънародници наши, не бъдете като тези, които ще се снимат със знамето ни, защото обичат да бъдат харесвани в социалните мрежи.
В едно от своите стихотворения, великият поет Иван Вазов, пише:
„За борба часът настана, за последнята борба; чуйте вече във Балкана гърми бойната тръба. Ей пет века, що теглихме, но да теглим веч не щем: ако роби се родихме, волни ищем да умрем. Хай под знамето народно с враговете да се бийм, дор отечество свободно най-подиря придобийм!“
Последнята борба, Иван Вазов, април 1877 г.
Симона Петрова
