Броят на горските пожари се увеличава от година на година. Щетите, които причиняват, са трудни за оценка. Ако цената на загиналото дърво, може приблизително да се определи по изгорялата дървесина, то да се оцени загубата на екологичните функции на увредените екосистеми е практически невъзможно.
Горските пожари оказват огромно въздействие върху горските екосистеми на цялата планета. Почти една трета от горските площи годишно са обхванати от пожар. Дърветата умират, изгарят тревата, храстите, мъховете и лишеите, почвата е увредена, а микроорганизмите, живеещи в нея, умират.
Една от главните негативни последици за околната среда от пожарите е димът и замърсяването на въздуха. Животните и хората най-често умират не от пожар, а заради отравяне от дим. Димът от големите пожари може да се разпространи на стотици километри. Димът в долните слоеве на атмосферата се отразява негативно върху здравето на хората, особено на децата, възрастните хора, бременните жени, и тези, които имат проблеми със сърдечно-съдовите заболявания.
Силното задимяване след пожарите забавя развитието на растенията, защото те отделят по-малко кислород, а гората е основният негов доставчик. Наскоро учени от Красноярск, заедно с колегите от Германския институт по химия на обществото Макс Планк, изчислиха количеството на емисиите на парникови газове в атмосферата по време на горските пожари в Сибир.
По времето на интензивното изгаряне на горите концентрацията на въглероден окис в сравнение със фоновото съдържание във въздуха се повишава с почти 30 пъти, метана – 2 пъти, а въглеродният диоксид с 8%. Димът от пожари засилва парниковия ефект. Същността му е, в това че слънчевите лъчи, отразени от земята, се трансформират в дълговълнова топлинна радиация, която задържа парниковите газове. Резултатът е повишаването на температурата на въздуха.
След пожар възстановяването на гората може да отнеме различно време. На север този процес отнема много повече време, отколкото на юг. Обновяването на живия надпочвен покров, който включва билки, храсти и мъхове, става достатъчно бързо и може да започне още на следващата година след пожара.
При лишеите този процес е по-бавен и средно отнема до 60 години. Покритието с мъх отнема около 30-40 години, в зависимост от естествените условия. Възстановяването на иглолистните гори след пожар чрез промяна на породата трае много по-дълго от прякото им възстановяване. Иглолистните дървесни породи живеят дълго, а широколистните дървесни породи са по-малко дълговечни, но растат по-бързо.
